— Работя върху това, сър. Готово — ориенталецът се обърна на стола си и широко се усмихна. — Три дни при максимална импулсна мощност.
— Добре. Задайте курса, мистър Чеков. Отведете ни там — Кърк почувства оживлението около себе си. Отново имаха цел. Забравиха за парливия въпрос — дипломатическата мисия до Емдън. Това отново беше екипажът, неговият екипаж, с който той толкова много се гордееше. Показалецът му натисна един бутон на интеркома: — Боунс, посрещнете ме на дек четири за формална инспекция — после чу, че докторът започна да протестира, усмихна се и отпусна бутона, като спря всякакви протестни аргументи от страна на Маккой.
Всичко се върна на мястото си. Кърк хвърли един поглед към тяхната цел, която блещукаше през облака от космически прах, и тръгна да се срещне с Маккой. Една инспекционна обиколка ще държи зает доктора и той няма да може да се оплаква.
— Имам работа, Джим, важна работа. Това е загуба на време — Леонард Маккой крачеше напред-назад пред бюрото си с ръце на гърба. — С мощност наполовина — половина! — едва смогвам да поддържам екипировката в операционната в нормална функционалност.
— Ще поговоря със Спок, в случай, че се нуждаеш от повече мощност. В момента нямаш пациенти, нали?
— Нито един. Дори Андрес е излекуван и се е върнал на работа. Цяло чудо е. Очаквах всички да дотърчат тук изпържени като малки пиленца, след като допуснахте такава авария с двигателите. Радиация! — мъжът потрепери. — Това е ужасно.
Кърк не слушаше доктора. Нямаше смисъл да се спори с него по някои въпроси — Маккой не мислеше така, както говореше. Той просто се наслаждаваше на освобождаването на напрежението, което потискаше напоследък всички. Това беше безобидно и Кърк можеше да го изтърпи.
— Необходими са ми вашите умения на лекар. Не познанията ви за тялото, а за разума. Искам да ме придружите и да ми докладвате за психическото състояние на екипажа след аварията.
— Не ми е необходима такава обиколка, за да следя за психическото състояние на екипажа. Мога и сега да ви кажа всичко, което искате да знаете.
Кърк чакаше. Той знаеше, че ако на Маккой му се даде шанс, той ще превърне всяка тема в тирада. Но този път не стана така и капитанът се учуди.
— Каква е вашата преценка, Боунс? — попита той накрая.
Маккой поклати глава.
— Не е добра. Моралът на кораба никога не е бил на по-ниско ниво. Ако бях независим наблюдател от „Старфлийт“, натоварен да извърши пълна проверка на състоянието, нямаше да мога да се оправя, както и всеки друг на борда.
— Всеки ли?
— С изключение на Спок, по дяволите — това признание струваше на Маккой малко гордост. — Той изглежда неразрушим. Тази смесица — полувулкан-получовек му помага в ситуации, които ни изкарват нас, обикновените хора, извън релсите.
— В опасност ли сте?
— Едва ли — изръмжа докторът, — но останалите, които видях, са. Трябваше да ме послушате, когато ви казах да се върнем, да забравим за Емдън.
— Значи мислите, че това е в същността на нещата — Кърк пое дълбоко въздух и после бавно го изпусна. Предупрежденията на Спок за въздействието на Лорелей върху екипажа се оказаха доста точни; освен това, той все още водеше вътрешна борба със самия себе си за присъствието на чужденката. Тя изглеждаше така безвредна, че той малко вярваше в това, което Спок й приписваше като сила на въздействие. Но фактите бяха пред него и той просто трябваше да ги погледне, въпреки че нямаше голямо желание. Той престана да говори с нея. Чувстваше смътна тревога, че тя е опасна, както научният му офицер казваше, но Кърк не искаше да допусне, че е така.
— Нека първо погледнем екипажа — предложи капитанът. — И ако нямате нищо против да ме придружите, Боунс, трябва да тръгваме.
— От машинната зала ли ще започнем?
— Тя все още е силно радиоактивна. Възнамерявах да проверим само екипажа от горните декове.
— В такъв случай ще дойда. Трябва да се поразтъпча малко — Маккой излезе в коридора, без да поглежда към Кърк. Закрачи, но като измина двайсетина метра, спря. Чуха се мърморещи гласове, които все повече се усилваха. Кърк настигна доктора, спря се и се заслуша:
— … отказват да направят каквото и да е. После ще трябва да се завърнат в звездната база.
— Но ако не го направим, това означава война — чу се отговорът.
Кърк се намръщи, когато Маккой посочи към вратата. Мразеше да шпионира, но трябваше да го направи. Капитанът отиде до полуотворената врата, застана зад нея и се заслуша: