Преди някой от двамата да отговори, един до болка познат глас се разнесе в командната зала:
— Искам да знам защо се отклонихме?
— Посланик Зарв, моля, върнете се в стаята си. Заети сме с много по-неотложни задачи — Кърк почувства, че раздразнението на теларита нараства. Той не беше повлиял на екипажа, въпреки че Лорелей високо оцени неговите способности. Всичко, което Зарв беше направил досега, бяха само поразии. Кърк най-накрая трябваше да признае, че проблемите на борда на „Ентърпрайс“ бяха вследствие присъствието на тримата дипломати и тяхното поведение. Ако те си стояха в стаите мирно и тихо, никой нямаше да се бунтува срещу тях. Всяка стъпка на Зарв беше погрешна.
— Няма да направя това, Кърк. Защо, по дяволите, обикаляме около тази нищо неструваща топка кал? Това не е Емдън. Знам го. Бил съм там и тези континенти тук са по-различни — размахвате късичките си ръце към екрана Зарв.
— Ако случайно сте пропуснали да разберете, посланик, двигателите ни са спрени и ние летим само с импулсна мощност. Вследствие на аварията не можем и да сигнализираме Звездна база 1. И петте ни информационни сонди са повредени, а без двигатели не можем да използваме и субкосмическото радио. Можем ограничено да използваме транспортьора. С импулсна мощност ще са ни необходими години да…
— По-точно 473.923 — намеси се Спок.
— … почти петстотин години, за да се върнем в звездната база. Емдън е малко по-близо.
— 88.666 години, ако звездните карти от астрономите на Емдън са прецизни.
— Благодаря, мистър Спок — Кърк усети, че дори научният му офицер е раздразнен. Всеки момент беше готов да избухне. — Не можем нито да продължим, нито да се върнем, нито да осъществим контакт със „Старфлийт“. Трябва да се опитаме да поправим двигателите си. Само след това ще можем да стигнем до Емдън или, ако не можем да ги настроим добре, да използваме субкосмическото радио, за да информираме „Старфлийт“ за местоположението си. Не виждам да допринасяте с нещо за разрешаването на проблемите ни, посланик. Върнете се в стаята си и стойте там.
— Кърк, няма да ви позволя да ми нареждате така. Аз…
— Лейтенант Петън — извика Кърк, като натисна бутона на интеркома, който се намираше на облегалката за ръце на командното кресло, — изпратете пет души от охраната в командната зала, за да изпратят посланик Зарв до стаята му.
— Това е бунт! — запротестира Зарв, но появата на петимата от охраната го накара да млъкне и да им се подчини.
— Мистър Спок, защо тази планета не е каталогизирана? Как е възможно една толкова развита цивилизация да бъде пропусната от разузнавачите на Федерацията? — Кърк се отпусна, след като теларитът беше отстранен от командната зала. Въпреки окаяното положение, в което се намираха, той се чувстваше много по-спокойно, когато се занимаваше с проблемите на кораба и екипажа, отколкото с проблемите на своеволните дипломати.
— Не знам, сър. Тази звездна система не е много Далеч от Звездна база 1, на път за Емдън. Но трафикът по този маршрут се е засилил, след като са започнали набезите на ромуланците. Дори и през облака прах може да се забележат признаци на живот.
— Възможно е никой да не си е направил повече труд от излъчването на радиосигнали, мистър Спок — предположи Ухура. — Преди да бъда назначена на „Ентърпрайс“, бях на разузнавателен кораб. Често минавахме бързо през някой участък, като нанасяхме на картата само звезди от клас M и тези, които първо сканирахме за радиоактивност.
— Калпава работа! — промърмори Спок.
— Но понякога това е оправдано — каза Кърк. — Галактиката е голяма и винаги ще има системи, покрай които ще минаваме, без дори да подозираме за съществуването им. Да се надяваме, че тази планета ще ни е от полза.
Вратата на турболифта се отвори. Кърк замръзна на място, като си помисли, че Зарв се е върнал. Той погледна назад и веднага се успокои. Доктор Маккой влезе с клипборд в ръка.
— Имам анализите от сензорите за форми на живот, Джим. Изглежда, че новините са добри. Тези същества не са хора, но в сравнение със Спок са по-добри.
— Атмосфера, аква сфера, цялостна екосфера? Ще имаме ли проблеми?
— Трудно е да се каже без определени образци, които да проучим, но бих казал, че това е планета, която сякаш е създадена за хора или за чужденците, които живеят на нея — той използваше клипборда, за да посочи на екрана му доказателствата за думите си. — Външно са хуманоиди. Има някои странности, но нищо опасно.
— Бъдете по-точен, докторе — Спок погледна над рамото на Маккой към екрана на клипборда. — Какво имате предвид, като казвате странности?