— Как да се сближим с тях? — попита Маккой. — Отдавна не съм препрочитал „Робинзон Крузо“.
Спок пристъпи напред и каза:
— Аз съм научен офицер на звезден кораб „Ентърпрайс“, който сега е в орбита около вашия свят. Искаме да направим сделка — нямаше отговор. Спок си поигра с трикордера. Нямаше видима емоция, която да може да се улови по изражението на лицата им.
— Вие сте ласкател, Спок. Не улавям никакви нови данни с трикордера си. Изглеждате смешно.
— Грешите, докторе. Аз дори нямам индикация, че те ни забелязват. Но телепатията не ни е непозната. Липсата на уши показва друг начин на комуникиране, който ние не използваме.
— Искате да опитате по начина на вулканите?
— Трябва, въпреки че не съм уверен дали и той ще даде резултат.
Спок пристъпи още малко напред, поколеба се, после пристъпи още малко и застана до хуманоида, който стоеше най-близо от лявата му страна. Вулкан протегна ръка. Хуманоидът не помръдна. Спок опря пръстите си в челото му — отговорът дойде веднага.
Един силен юмрук удари Вулкан право в стомаха. Той се олюля, като се опита да възстанови дишането си. После извика на охраната:
— Почакайте! Не стреляйте!
Но гласът му не беше достатъчно силен, за да го чуят и да му се подчинят. Те стреляха с фазерите си. Хуманоидите се олюляха, но не паднаха в безсъзнание.
— Изглежда, нервната им система не е същата като нашата — извика Маккой. — Не стреляйте с фазерите.
Спок вече се беше възстановил, но не можеше да попречи на хуманоидите да сграбчат охраната. Появиха се още и още чужденци, докато цялата телепортирана група беше заобиколена от тях.
— Чудесна бъркотия — измърмори Маккой. — А сега как ще ни измъкнете оттук?
— Не виждам друга логика, освен да се предадем и да изчакаме шанса да говорим с техните ръководители. По-точно да комуникираме по някакъв начин с лидерите им.
— Дали изобщо ще имаме шанс да видим дневната светлина отново? — каза Маккой, след като бяха сграбчени, повлечени по мекия зелен килим и затворени някъде.
— Те са затворени, сър — чу се гласът на Чеков. — Какво ще правим?
— Затворници? Какво стана? Аз идвам право от транспортната зала. Не са имали никакво време, за да изпаднат в беда.
— Сър! — извика Чеков. — Мистър Спок се опита да комуникира, като използва техниката на вулканите. Но беше ударен. Охраната откри огън с ръчните фазери. После всички бяха хванати и отведени в града.
— Сулу, забелязва ли се активност в орбита или близкото космическо пространство?
— Не, капитане.
— Ухура, има ли радиосъобщения?
— Не, сър.
— Включете главния монитор с пълните записи от трикордера. Искам да видя какво са видели Спок и Маккой, преди да стане злополучния инцидент.
Няколко минути Кърк наблюдаваше възпроизведената картина. После поклати глава. Изглеждаше невероятно, че ги беше сполетяло такова нещастие, без да има признаци за подобно нещо. Спок беше приближил бавно, чисто. Ако беше прав, че те комуникират по телепатичен път, това обясняваше много неща. Една телепатична нация се нуждае от по-голям радиус, както космосът се нуждае от вакуум, но ако те бяха телепатици, защо не са разбрали миролюбивите му намерения? Някои култури имат табута срещу докосвания, но видът на Спок показва присъствието на чужда раса и той не е докоснал рязко хуманоида. Ако докосването беше забранено, защо хуманоидът не беше отстъпил или поне да беше дал някакъв друг знак, че Спок трябва да спре.
— По дяволите — каза Кърк и сви ръцете си в юмруци, — те са изпълнили процедурата при първия контакт. Това не трябваше да се случи.
— Какво ще правим, сър? — попита Чеков.
— Пригответе фазерите! Задайте шесто енергийно ниво, като отнемете енергия от останалите сектори.
— И фотонните торпеда ли, капитане?
— Не, мистър Чеков. Фазерите са по-точни. Не искам да започвам война. Искам да получа радиационни щитове от тези, долу. Това не е агресия. Още не.
Кърк наблюдаваше Чеков, докато той натискаше превключвателите и подготвяше фазерите за стрелба. После светнаха червени светлини, приличащи на разцъфнали пролетни цветя.
— Сър, екипажът, отговарящ за фазерите, не е на поста си.