— Защо?
Павел Чеков се обърна и вдигна рамене, като искаше да каже, че няма представа.
— Мистър Сулу, поемете управлението. Отивам лично да се срещна с тях. Няма да откривате огън, докато спускателната група е в опасност.
— Да, сър — отговори Сулу и седна в командното кресло, докато Кърк забърза към турбоасансьора. Запъти се към центъра на „Ентърпрайс“, право към залата за контрол на стрелбата.
Тя беше празна. Всичко беше изоставено, сякаш е имало сигнал за тревога.
Кърк седна в едно кресло и подготви фазерите.
— Мистър Сулу, какво е положението?
— Няма промени, сър. Чужденците са окошарили спускателната група, сякаш са животни от фермата им. Дори не са ги поставили в затворническа клетка. Затворът повече прилича на кошара с високата си три метра ограда.
— Активирал съм фазерните схеми. Изпратете охрана тук, долу. Веднага искам екипаж, който да управлява фазерите, а после имената на тези, които са напуснали поста си. Веднага да се явят на рапорт и да се предприемат по-нататъшни дисциплинарни действия.
После грубо прекъсна връзката с командната зала и отново се зае с подготовката на фазерите. Когато зад него се чуха стъпки, той каза:
— Заемете се с работата. Трябва да се върна в командната зала — обърна се и видя Лорелей да стои до вратата.
— Джеймз, екипажът най-после откри Истинския път. Никой няма да стреля с оръжието ви. Те откриха път, по-добър от насилието.
— Спок, Маккой и четирима други са в опасност долу. Използването на фазерите може би е единственият начин да бъдат освободени. Искате да ги изоставим и те да умрат ли?
— Ако това означава размяна на техния живот за живота на други — да. Такава търговия винаги е лишена от смисъл.
— Те са мои приятели, част от екипажа ми! — извика Кърк.
— Нещастие е, че се намираме в такова положение, но насилието няма да реши проблемите. То само може да подсили напрежението.
— Вие ли сте убедили екипажа ми да напусне постовете си?
— Джеймз, не искам да ви лъжа. Говорих сериозно с някои от тях, отговорих на въпросите им, намалих съмненията им. Никой от тях няма да се върне, за да навреди на друго живо същество. Трябва да търсите друго — мирно решение!
— Охрана! — извика Кърк. — Покажете на Лорелей пътя до стаята й и се погрижете тя да остане там. Вие, заемете място номер едно. Вие — място номер две — той не изчака да види дали заповедите му се изпълняват. Тези, от охраната, не можеха лесно да бъдат убедени в други идеали. Те знаеха задълженията си и добре ги изпълняваха.
Както и капитан Джеймз Т. Кърк.
И все пак по обратния път до командната зала думите на Лорелей го глождеха. Ами ако тя беше права? Ако наистина има начин за излизане от ситуацията без да се използва сила?
А после реши:
— Ще опитам всички миролюбиви начини, преди да използвам фазерите. Така са ме учили и вярвам, че този е пътят.
Но докато сядаше в командното кресло, Кърк все още се съмняваше.
Изведнъж туниката му се пропи от някакво лепкаво вещество и кожата му стана лепкава. Кърк се стресна, обърна се и видя Мек Джокор да стои до него. Беше се концентрирал върху нещо, изглеждаше много потиснат. Кърк никога досега не го беше виждал такъв. Ръката на чуждоземеца сграбчи още по-силно командира и малки бодливи мустачета затанцуваха по чувствителната кожа на Кърк. Той се досети, че това е начин, по който индивидът растение комуникира; за него това не значеше нищо.
— Съжалявам, не разбирам.
— Още много неща не разбираш, ти, космически червей! — прогърмя гласът на посланик Зарв в командната зала. Зад него, както винаги, се виждаше Доналд Лоритсън. — Вярно ли е, че сте загубили научния си офицер в несполучлив опит да придумате тези дървеници да ви дадат няколко кубически метра радиационен екран?
— Не съм загубил научния си офицер, както се изразихте, посланик. Той, доктор Маккой и още четирима други бяха хванати и вкарани в затвор от обитателите на планетата. Не успяхме да разберем какви табута са били нарушени и са станали причина за това.
— Аматьори! Всички в „Старфлийт“ са аматьори. Понякога се чудя защо още стоя в дипломатическата служба на Федерацията.
— Капитане — каза Лоритсън, като прекъсна тирадата на висшестоящия, — ние изследвахме записите от трикордера и не можахме да открием никаква причина за действията на обитателите на планетата. И все пак от трикордера не се виждат всички тънкости, които сме обучавани да вземаме предвид. Леките трепвания на лицето, слабото движение, дори относителните разстояния между лицата. Милиони данни трябва да се разгледат.