— Върнете се по стаите си до следващата ми заповед! — каза Кърк.
После забърза към командната зала, като се надяваше да не се е случило това, от което най-много се страхуваше.
В момента, в който се втурна в командната зала, разбра, че е изпуснал управлението там. Малките групички, срещу които се беше борил преди, отново се бяха образували. Обсъждаха нещо помежду си. Какво ли? Имаше неприятното чувство, че е философският пацифизъм на Лорелей.
— Чеков, огън! — извика Кърк. Младши лейтенант Чеков се обърна и поклати глава.
— Капитане, съжалявам. Няма да решим проблема с употреба на оръжие.
— Това е заповед, мистър. Изпълнете я!
Чеков отново поклати глава и напусна поста си. Сулу го последва. От другата страна лейтенант Авитс и Ухура вече тихо разговаряха помежду си, приковали погледи в Кърк. Той замръзна на място. Чувстваше се като малък остров в разгара на буря. Нито един от офицерите в командната зала не изпълняваше задълженията си.
На екрана Кърк видя кошарата със Спок и останалите. Трепна, когато видя един от охраната, който се катереше по оградата. Младши лейтенантът стигна върха, но изведнъж се затресе от болка. Лицето му се изкриви в ужасна гримаса. Беше прободен от един голям бодил. Без звук Кърк не можеше да чуе виковете му. Младши лейтенантът клюмна на една страна и остана неподвижен. Тялото му бе разрязано.
Тогава чашата преля. Кърк реши да действа незабавно. Той се втурна напред, като събори Чеков, който се беше изпречил на пътя му. Натисна един бутон, но нямаше никакъв изстрел.
— Екипажът ви обезвреди фазерите, Джеймз, въпреки опитите ви да предотвратите това — чу се нежен глас. Лорелей стоеше в турболифта. После грациозно, но някак си по детски излезе от него. Изражението на лицето й не беше невинно. По него личеше тревога. По него беше оставил отпечатъка си един дълъг и труден живот. — Не ми харесва да ви причинявам това, Джеймз. Моля, повярвайте ми. То е един вид агресия, но мирна агресия, без смърт. Вашият начин води единствено до смърт. Моят е по-различен. Пацифизмът е Верният път.
— Погледнете екрана. Един от моите младши офицери току-що умря на тази планета. Смъртта, Лорелей, е краят. Той умря по насилствен начин, а аз можех да предотвратя смъртта му. Позволете ми да стрелям по оградата и да освободя екипажа си и дипломатите. Те ще могат да се телепортират обратно, ако стигнат до комуникаторите си.
— Той загина, защото действията му бяха насилствени. Те се обърнаха срещу него. Не, Джеймз, не мога да ви позволя да използвате фазери срещу беззащитна цивилизация.
— Лорелей, това е бунт.
— Екипажът, по вашите закони, е в бунт. Аз — не. Мирът трябва да стои над всичко, дори ако това означава нарушаване на правилата. Има нещо по-съществено и то е съхраняване на живота. Животът трябва да доминира над всички измислени от човека правила.
Кърк почувства мрежата на думите й да го оплита, като объркваше мислите и възгледите му. Мирът беше единственият начин. Той беше сгрешил, като заповяда на екипажа си да открие огън с фазерите. Тя го приближи и за първи път той усети парфюма й. Ароматът замая главата му. Кърк се подпря на конзолата, като се опитваше да подреди мислите си.
Мир. Война. Всичко беше така объркано.
— Аз не обичам насилието — извика той, като искаше да бъде чут от всички в командната зала. — Вие ме карате да употребя насилие.
— Вие искате да сте миролюбив, Джеймз. Можете да бъдете. Оставете фазера. Съвместните ни хармонични действия ще бъдат ознаменувани с получаването на противорадиационен екран. Мирът е винаги верният отговор, не агресията.
Думите й притежаваха странна сила. Той почувства, че започва да й вярва. Да, точно така. Започна да й вярва. Той й вярваше от сърце и душа. Но всичко продължи до момента, в който извърна глава и видя безжизненото тяло на човека от екипажа си. Червената кръв от раната му беше започнала да придобива черен цвят.
— НЕ! — изрева Кърк. Надигналият се у него гняв и повишеният адреналин се пребориха с коварния ефект от думите на Лорелей. — Ухура, Чеков, Сулу, чуйте ме! Трябва да ги спасим, да спасим самите себе си.
— Капитане, тя е права — проговори Ухура. Гласът й беше тих и нежен. — Има много по-удачни действия от агресията — погледът й беше празен. — Знаехте ли, че името ми означава „мир“?
Кърк се обърна и удари с юмрук по конзолата. Ръката го заболя. Болката премина в лакътя, а оттам в рамото и главата. Тя отново се пребори с объркващите го думи на Лорелей. Той тръгна към турболифта.