— Те изядоха Мек Джокор — продума Лоритсън, когато излезе на свобода. — Изядоха го!
— По-точно — коригира го Спок — той беше асимилиран. При други обстоятелства Мек Джокор щеше да се представи много добре. Но, за нещастие, той беше заплаха за високоорганизираната форма на живот в този свят.
— Да се махаме оттук и да намерим по-спокойно място в гората — каза Кърк. — Трябва да съставим план.
— Капитане — каза Спок, — всяко място е идентично с другото, ако се има предвид относителната сигурност. Свободни сме от кошарата. Предлагам да не губим време. Когато действието на лекарството на доктор Маккой свърши, ще бъде вдигната тревога. Ако не направим нищо, което да ги обезпокои дотогава, можем спокойно да стоим тук, както и в гората.
— Трудно е да се повярва, че целият свят може да ни шпионира и да ни преследва.
— Това е един вид параноидна гледна точка, но същността й е точно такава. Сега, кажете какво стана на борда на кораба.
Кърк набързо разказа какво се беше случило. Разказът му бе накъсан, а гласът — изпълнен с горчивина. Завърши така:
— Имах по-добро мнение за тях. Най-вече за Скоти и за екипажа в командната зала. Но те се бунтуваха като всички останали.
— Неправилно ги обвинявате, капитане — каза Спок. — Докато бях в този карцер, свободен от дежурство, имах време и възможност да обмисля много страни от присъствието на Лорелей. Подозирам, че тя притежава нещо повече от театрален талант.
— Какво искате да кажете?
— Трябва да е емфатичка. Като чувства опозиция, тя променя насоката на своите аргументи, докато слушателят се поддаде. По този начин тя подбира най-успешния аргумент за всеки човек. Друг аспект на този талант е може би способността да се произнасят субзвукови и ултразвукови хармоници.
— Искате да кажете, че тя може да настройва височината и тембъра на гласа си така, че ние да не го усетим? Това е преувеличено — присмя се Маккой.
— Но то обяснява успеха й да убеди в пацифистката философия екипажа на федерален звезден кораб. Речта, която произнесе, беше една индивидуално хипнотична реч за всеки член на екипажа. Тя достига такива части от мислите ни, за които ние дори не подозираме, че притежаваме, а после ги обработва. Може би това докосва нашите най-дълбоки страхове, предразсъдъци, идеали.
— Казвате, че Скоти и останалите не са действали по своя воля? — прекъсна го Кърк.
— Лорелей им е повлияла по начин, аналогичен на вкарване на лекарство в кръвта. Лекуваният не е отговорен за резултата, отговорен е този, който вкарва лекарството.
— Искате да кажете, че тя е психолог? Че нейното лекарство са думите, обвързани с хипнотични хармоници? Това е невероятно за такова момиче — Маккой приклекна и разрови в чантата си, за да разбере какво още има там.
— Това обяснява доста неща. Съмнявам се и дали е момиче, както я нарекохте. Мисля, че е много по-стара от един възрастен земен жител.
— Възрастта й не е предмет на разговора ни, джентълмени — прекъсна ги Кърк. — Обсъждаме как да се махнем от тази планета и да поемем управлението на „Ентърпрайс“.
— Каквото и да направим, трябва да го направим бързо — намеси се Доналд Лоритсън. — Аз… опасявам се, че посланикът е ранен — но вдигна ръка, когато Маккой тръгна към теларита. — Не, не в тялото. Там е здрав. Увреден е мозъкът му. Зарв никога не е имал нещастие от такъв размер. Загубата на негов ценен асистент, както и последвалите събития, го обезсилва.
— Просто е в депресия. Ще се оправи, ако се махнем от проклетата планета.
— Докторе, трябва да кажете „когато“ и без „ако“. Скоро ще се транспортираме — и Спок посочи безоблачното небе.
Кърк се обърна и погледна към слънцето. Появи се едно блестящо сребърно петно, което нарасна и заръмжа в небето.
— Совалка!
— Точно така — каза Спок. — Възможност да се измъкнем оттук. Да побързаме, за да не я изпуснем.
Малката група проправи пътя си през града, като внимаваше да спазва правилата на планетата и да не пречи на нито едно създание да изпълнява задълженията си. Излязоха извън града и тръгнаха из полето.
Докато вървяха, совалката два пъти излетя и отново кацна.
Кърк каза:
— Сигурно товари щитове. По някакъв начин Лорелей е убедила формата на живот на планетата да й даде щитове.
— Трикордерът ми улавя следи от радиоактивност. Една от фабриките на формата на живот е наблизо.