— Къде, Спок? — Кърк се обърна. Ниски хълмове закриваха хоризонта. Не се виждаха никакви установки. — Трябва по някакъв начин да я снабдяват и да извеждат енергията. Няма пътища, а да не говорим и за енергийни линии.
— Транспортът е органичен, капитане. Това, което съм видял, е на органична основа. Някои местни въздушни машини наподобяват самолетите от историята на Земята, но те са органични конструкции, точно както сградите. Видът им се диктува от функционалността и стриктното придържане към уравнението на Бернули.
— Трябва да има бетонни и оловни екрани, може би дори силови екрани за една атомна фабрика — протестира Маккой. — Точно заради това совалката каца наблизо. Екранният материал се добива близо до фабриката им, заради това не е необходимо да го транспортират отдалеч.
— Логично умозаключение, докторе. Но подозирам, че на тази планета всичко е органически свързано. Дори като говорим за жителите й и ги наричаме „те“, може би грешим.
— Искате да кажете, че само една форма на живот управлява всичко?
— По същия начин, каквато форма на живот представлявате вие и се състоите от митохондрии, нуклеини, ендоплазмена мрежа, тела на Голджи, бактерии и вируси от различни видове и с различни функции — всъщност цяла армия от създания, които правят това, което сте.
— И всяка част, която виждаме — дърветата, тревата, пътят — е съставка от едно гигантско създание? — попита Лоритсън, учуден за първи път от момента, когато напусна затвора.
— Взаимно свързани части. Всяка една не може да съществува отделно от останалите. Всички са си необходими една на друга. Трудно е да се приеме, че всички живи същества на една планета са аспекти на едно създание, но вярвам, че е точно така. Ако случаят е наистина такъв, атомната фабрика също е органично свързана с природата.
— Но органичното разлагане не е адекватно на атомното разпадане — усмихна се скептично Маккой.
— Знам това. Но, докторе, вие трябва да знаете за естествената поява на ядрените реактори. Един изпадна в критично състояние, но работи около сто години на Земята, в Африка. Урановата смола в подземната артерия се оказа достатъчно богата, за да поддържа разпадането. Скалата на континента, от своя страна, поема реакцията. Предполагам, че случаят тук е същият.
— Така че, енергията се използва директно от формата на живот. Няма турбини или други механични приспособления, нали?
— Не — отвърна Спок на въпроса на капитана.
— Скоти ще бъде разочарован.
Те се изкачиха на един хълм. Кърк пръв видя приспособлението. Както беше предположил Спок, реакторът се оказа изцяло органичен. Поддържаше се от огромни пулсиращи плочи от сив материал, които може би бяха животинска мускулна тъкан.
— Тези сиви ленти съдържат неорганично поле. Топлината се създава в сърцевината на естествения реактор. Някакво създание, може би проектирано за това или на което е зададена тази цел, поглъща директно топлината и я предава на формата на живот извън радиационното пространство.
— Нищо не може да живее съвместно с атомната енергия, Спок — протестира Маккой.
— Докторе, вашето биологично обучение е учудващо ограничено. Нямате ли желание да изследвате всички съществуващи форми на живот във Вселената? Много видове бактерии не само оцеляват във вряща вода, но добре се развиват и във високорадиационната среда на атомен реактор.
— Никога не съм чувал за това.
— Но те съществуват и са познати от векове. Били са познати още през двадесети век.
— Капитане! — извика един от охраната. — Вижте! Там.
Кърк видя совалката откъм далечната страна на кариерата на естествения атомен реактор. Тя висеше неподвижно във въздуха, но леко се полюшваше, явно под тежък товар. Без излишни приказки Кърк направи знак на групата да го последва. Ако побързаха, можеха да стигнат до кариерата, преди залез-слънце.
— Всичко е точно така, както предположих, капитане — каза Спок тихо. — Забележете как поддържат комуникаторите си в постоянна връзка с „Ентърпрайс“.
Кърк кимна. От време на време се чуваше гласът на Лорелей. Потенциометрите на комуникаторите в ръцете на хипнотизирания екипаж бяха на максимум. Докато бяха още далеч, той почувства силата на думите на Лорелей. Мир. Без агресия. Верният път.
Спок го раздруса:
— Капитане, ако се концентрирате прекалено, тя ще ви оплете с думите си.
— Мисля, че сте прав, Спок. Няма друга причина тя да осъществява такъв интензивен словесен контакт със спускателната група.