— Екранът се изработва от червеи, сър — докладва един от охраната. — Гигантски червеи с огромни челюсти. Режат скалата така, сякаш използват атомни факли. Ниски пълзящи гущери превозват нарязаните парчета до място, където ние с антигравитационни ескалатори ги транспортираме в совалката — но после се коригира. — Където те използват ескалатори.
— Отпуснете се, мистър Нийл, няма да се наложи да се бием със собствения си екипаж. Има по-добър начин.
— Благодаря, сър. Аз… не искам да навредя на никого от тях.
— Джим? — обърна се въпросително към него Маккой, като докосна ръката му. Докторът гледаше офицера от охраната.
— Не, това е просто естествено нежелание да навреди на приятелите си. Лорелей не му е повлияла — и тихо добави: — И ще се погрижа да не го направи.
Те наблюдаваха известно време, докато и последното парче от екрана беше натоварено. Совалката отново изрева, като остави няколко души от екипажа. Един от тях пусна комуникатора си зад близкото дърво. Но гласът на Лорелей властно проехтя.
— Тя говори с формата на живот на планетата. Омагьосала е цялата планета — каза Спок. — Няма нищо чудно, че е омагьосала и екипажа.
— Не — отвърна Кърк, който внезапно се почувства уморен. — Тя е едно много настойчиво чудовище. Не знам как ще освободим „Ентърпрайс“ от нея.
Спок не знаеше какво да отговори.
Глава девета
Капитански дневник, звездна дата 4906.1.
„Заели сме позиция на един хълм и наблюдаваме каменоломната, където се добиват парчета защитен екран, необходим за ремонта на «Ентърпрайс». Напрежението нараства с всяко натоварване на совалката. С последния товар тя завинаги ще напусне планетата. Спок не е сигурен още колко време ще останем незабелязани. Скоро, след като се прекрати действието на лекарството върху бодливите храсти, където той, Маккой и останалите бяха затворени, цялата планета ще бъде алармирана. Или трябва веднага да напуснем това място, или ще умрем.“
— Пресметнах, че 3.7962 тона защитен екран ще е достатъчен на мистър Скот за нормална радиационна защита. А това означава, че совалката ще бъде натоварена само още един път.
— Защо просто не телепортират материала? — попита Маккой. — Това, което правят, е губене на време. Или може би това ще разгневи формата на живот на планетата?
— Дори ако пренебрегнем проблема с неизправността на транспортния позиционер, докторе, абсолютната маса на екрана е прекалено голяма, за да бъде телепортирана. Тук не става дума за грамове. Мистър Скот има нужда от хиляди килограми тегло, за да защити екипа си, докато поправя основните двигатели.
Настъпи тишина. По гърба на Кърк полазиха тръпки. Тишината на тази планета му лазеше по нервите. Там, където стояха, не се долавяше никакво цвъртене на щурци, нямаше птичи песни, нямаше никакви шумове от животни. Цялата планета беше беззвучна. Всички съставляваха едно цяло.
— Кога мислите, че бодливите храсти ще излязат от упойката?
Спок погледна към Маккой, който седеше намусен.
— Не ми е познат метаболизмът на храстите, но лекарството няма да издържи повече от няколко часа. Когато се събудят, веднага ще започнат да ни търсят.
— Докато не са ни открили, ще трябва да чакаме последния полет на совалката и да се опитваме да не привличаме вниманието върху себе си — каза Кърк и дълбоко въздъхна. — А едва тогава проблемите ни тепърва ще започнат. Няма да е лесно да си възвърнем управлението на „Ентърпрайс“.
— Очевидно Лорелей е омаяла целия екипаж със своята звукова хипноза.
— Има нещо повече от това, Спок — размишляваше гласно Кърк. — Когато я наблюдавам, се чувствам… по-различно.
— В твоя случай това може би не е толкова предмет на съзерцанието, а на обонянието. Тя е от друга раса, но нейните полови феромони може би вълнуват определени хора.
— Като мен? — попита Кърк и леко се усмихна. — Възможно е. Аз наистина усетих парфюма й веднъж. А като си помисля как може тя да се парфюмира? Не носеше нищо със себе си, освен дрехите, когато я спасихме от разрушения кораб.
— Планетата Хайла ще направи интересни и ценни допълнения към базата данни на Федерацията, ако можем да я открием и да контактуваме с жителите й.
— „Ако“ ли казахте, Спок? Не се превръщате в песимист, нали?
— Просто отбелязвам статистически. Вероятността за успешното ни бягство от тази планета е…