Кърк вдигна ръка и прекъсна научния си офицер.
— Оставете това. Всички знаем, че няма голяма надежда.
— Надежда ли, капитане? Чисто човешка концепция, която не издържа прецизен анализ. Тя, както и вашата чудата идея за късмет, трудно могат да се съвместят със статистиката.
— Достатъчно по този въпрос. Нека още веднъж за последен път да обсъдим плана как да се качим на борда на совалката. Не трябва да допускаме погрешна стъпка.
— Сър, в много неща можем да сбъркаме. Ако…
— Млъкни, Спок! — каза Маккой. — Омръзна ми непрекъснатото ти бръщолевене. Ще трябва да се погрижа за това — стана и тръгна към Вулкан. Но стъпи настрани и кракът му се удари о един пън. Привидно мъртвото дърво трепна и корените му започнаха да излизат над повърхността на почвата, като се виеха към централното стъбло.
— Докторе, внимателно — предупреди го Спок и посочи с пръст опасността. — Всичко е свързано. Стъпвайте внимателно.
— Това е най-дяволското място, което съм виждал някога. Дори червеите се оплакват, ако стъпваш прекалено тежко върху повърхността — и той започна да стъпва твърдо и тежко, но скоро се разколеба. После грациозно премина късото разстояние и застана зад Кърк и Спок. — Е, добре. Уча се. Не мога да се боря с цялата планета, затова трябва да внимавам.
— Няма да можем да тичаме към совалката. Не можем да алармираме формата на живот на планетата, че нещо не е наред. От друга страна, не можем просто да вървим спокойно, без да бъдем забелязани. Докато се извършва товаренето, совалката се охранява.
— Имаме ръчни фазери. Защо да не парализираме охраната, а после да изиграем сладкия си валс? — Маккой отметна глава и се изправи на пръсти.
— Алармирането на формата на живот е само част от нашите грижи. Ако Лорелей получи дори и най-слаб намек, че совалката й е превзета, няма да отвори вратите към хангара на „Ентърпрайс“. Или още по-лошо — ще напусне орбита и ще намери друга планета, с помощта на която да извърши ремонта. И в двата случая губим.
— Тя трябва да е уверена, че всичко протича по нейния план — съгласи се Кърк, като ненавиждаше напомнянето, че е „нейна“ която и да е част от „Ентърпрайс“. — Можем да подменим охраната един по един с нашите мъже. Но командирът им трябва да остане, защото Лорелей често ще прави проверки.
— Започва да става по-сложно, отколкото стратегията за битката при Проход 23, когато ромуланците се опитаха да забият клин в центъра на Федерацията.
— Боунс, успехът или неуспехът ни ще се запомни в историята. Пред Зарв и Лоритсън стои неизпълнената им мисия. Ромуланците няма да ни чакат. Проблемът Емдън-Джурнамория ще бъде ескалиран и ще прерасне във война без мирна алтернатива.
— Совалката, сър! — извика един от охраната.
Далечен рев разряза тишината на планетата. Това беше цивилизация, изцяло различна от органичното единство наоколо, но едновременно с това — удивително еднаква с него. Една двойка живи самолети се издигнаха в небето, сякаш ескортираха бързо спускащата се совалка. Когато тя кацна, планетните кучета от охраната на формата на живот се заеха с друга дейност.
— Това е. Мистър Нийл, заемете се с охраната от тази страна. Спок, Маккой, вървете близо до мен. Останалите, чакайте! Елате само ако загазим! — Кърк искаше колкото може по-малко хора да участват в превземането на совалката. Прекалено многото ръце и крака увеличаваха вероятността за грешка. Единственият им шанс беше атаката. При неуспех всичко щеше да бъде загубено.
Кърк наблюдаваше как единият от охраната бавно се прокрадва. Внимаваше за всяка своя стъпка. Движеше се така, сякаш не стъпва, а се плъзга. По едно време вратата на совалката се отвори и се показа екипажът й. Нийл беше само на няколко метра от тях. Дъхът на Кърк спря, докато един от совалката минаваше близо до мястото, където се криеше Нийл. Едно изригване в червено, бърз удар, тяло в безсъзнание и… Нийл зае мястото на човека от охраната на совалката. Кърк даде знак. Триото се придвижи напред.
Те внимателно слязоха от ниското хълмче и зачакаха работниците да довлекат огромните парчета антирадиационен екран до хълма, където екипажът от совалката плъзгаше антигравитационни шейнички под тях.
— Можем да премахнем екипажа, да ги заместим и после да влезем в совалката — каза Кърк. — Изглежда, няма друг начин за фронтална атака на совалката.
— Сър, мистър Скот я командва — каза Спок, който се взираше в здрача. Зрението му беше по-остро от това на Кърк и Маккой и виждаше повече детайли. — Той веднага ще ни разпознае, ако дръзнем да направим това.