Когато го видя, инженерът заекна:
— Капитане, вие! — после радостното изражение на лицето му се смени с гневно. — Не трябваше да се появявате така. Лорелей казва, че вие сте заточен. Вие имате разрушително влияние.
Трябва да се върна на кораба си, Скоти. Позволи ми да се върна със совалката — Кърк се обърна и потупа студения метален корпус. — Старата „Галилей 7“ има страхотна кариера, нали?
— Капитане, не мога да ви позволя това, но Лорелей може — Скоти се пресегна за комуникатора. Но замръзна, мускулите му се изпънаха от напрежение, когато Спок използва нервнопарализиращата хватка на вулканите, за да го спре.
— Мислех си, дали не сте забравили какво се очаква от вас.
— Капитане — каза Спок, като леко повдигна едната си вежда, — не съм забравил. Има зверове наоколо и не бих желал да ги безпокоим.
— Хайде, Спок — каза Кърк, като почувства напрежение. — Чувал ли си някога този израз: „Някой се разхожда върху гроба ми?“ Имам такова усещане в момента — и се взря в тъмнината. Като не видя нищо, откачи ръчния фенер и го насочи към тъмното пространство наоколо. Чу се шум от тихи стъпки. Маккой, Нийл и останалите се появиха в обсега на жълтата светлина. Посланик Зарв и Доналд Лоритсън вървяха най-отзад, все още оклюмани след преживяното.
— Трябва да се погрижим за Скоти, преди да се върнем на „Ентърпрайс“ — обясни той. — Има още двама души вътре, които… ъ… не са усетили нищо.
— Ето един, капитане — Нийл бутна човека от охраната, когото беше обезвредил и чието място беше заел. Мъжът падна и започна да се мята, като се опитваше да освободи вързаните си крака и ръце.
— Дръжте го настрани, за да не го видят. Спок, какво мислиш?
— Мистър Скот няма лесно да се отърве от влиянието на Лорелей, ако се има предвид този мъж — той посочи към съпротивляващия се. — Бил е изолиран от нейното влияние преди повече от двадесет минути, а все още се съпротивлява.
— Трябва ли? — попита Маккой. — Трябва ли да правите това и със Скоти?
— Нямаме друг избор.
Кърк кимна.
— Направете го, Спок. Използвайте умствената връзка на вулканите. Опитайте се да го убедите, че трябва да ни помогне.
— Дори ако Спок успее, все още сме уязвими, ако тя ни усети — протестира Нийл.
— Докторе, мислите ли, че може да направите нещо подобно на ушната кал?
Маккой се усмихна и каза:
— Ще бъде като на кораба на Одисей. Никакви сирени няма да ни безпокоят, когато свърша. Нийл, помогни ми да претърсим хангара. Трябва да открием нещо — Маккой и мъжът от охраната забързаха.
Джим Кърк се обърна и погледна Спок, който галеше с пръсти лицето на Скоти. Изведнъж пръстите му замръзнаха и като че ли се опитаха да проникнат в черепа на инженера. И Спок и Скот се затресоха в контакта на вулканите.
— Той е… съзнанието му е разбъркано — чу се глас, малко по-различен от гласа на Спок, но очевидно, думите бяха произнесени от Вулкан. — Не мога да го подредя. Думите — нейните думи — объркват и побъркват, и затормозяват. Толкова съм близо. Толкова съм близо, за да се освободя. Да освободя и него — Спок отдръпна ръцете си, като че ли главата на инженера беше огън.
— Спок, добре ли си?
— Очевидно, капитане. Вярвам, че съм успял, поне частично.
— Капитан Кърк, сега си спомням. Опитах се да ви спра. Боже, как можах да го направя? — Скот наведе глава, обхвана я с две ръце и се затюхка. — Никога не съм се излагал толкова много. Това е цяла трагедия.
— Ще бъде трагедия, ако не се измъкнем оттук. Ще ни помогнеш ли, Скоти?
— Да, капитане. Каквото и да е. Да… за „Ентърпрайс“. Тя пое контрол върху „Ентърпрайс“. Лорелей!
— Ще се съвземе бавно. Неврологичните пътища ще се възстановят. Съзнанието му няма да се увреди, но паметта му ще бъде в пълен хаос няколко дни.
— Мистър Спок, вие бяхте този, който човъркаше в главата ми!
Кърк погледна нагоре и видя Маккой и Нийл да се връщат. Маккой се усмихваше и държеше голяма топка мек, гъвкав восък.
— Ето нашият обратен билет за планината Олимп.
— Моля ви, докторе, вашите цитати от класиката не интересуват никого.
Леонард Маккой спря и замръзна на място с отворена уста.
— Ако не го познавах достатъчно добре, щях да помисля, че Спок се шегува.
— По-късно, Боунс. Това наистина ли ще свърши работа?