— Но ти си жив! — чу нечий радостен вик.
После воят на двигателите забуча в главата му и той усети, че совалката се откъсна от повърхността на планетата. Последните думи, които помнеше, че изрече, бяха за смъртта и за… Лорелей.
Глава десета
Капитански дневник, звездна дата 4908.0.
„Трудно е да се повярва, че бягството от планета, на която всички същества формират едно цяло и функционират като едно създание, може да бъде най-лесната част от възвръщането на контрола върху «Ентърпрайс». Психологическата хватка на Лорелей над екипажа на кораба е равносилна на оковаване с вериги. Със сребърната нишка на думите си тя е изтъкала цяла завеса, която се е увила около тях и ги е заслепила. Ще трябва много време хората да бъдат изтръгнати от нейното влияние. Нямаме никакво време.“
— Внимавай, Спок! Доста си се приближил.
— Докторе, аз съм квалифициран пилот. Нямам нужда от предупреждения от такова елементарно естество. Моля ви, грижете се за своите пациенти. Мога единствено да се надявам, че медицинските ви умения са по-добри от способностите ви на пилот.
— Останете по местата си — каза Кърк, а самият той се опитваше да се изправи. Капитанът си спомняше, че беше влязъл в стоманения дек и сега лежеше на една от кушетките. Не си спомняше кога са го поставили и вързали там. — Докладвайте!
— Сър, на по-малко от хиляда метра сме от „Ентърпрайс“. Мистър Скот се свърза с тези в хангара за совалките. Вратите се отварят. Скоро ще влезем в „Ентърпрайс“.
— Да, капитане. Погледнете. Ремонтът се извършва съобразно плана — Скоти се промъкна до капитана си, за да посочи с пръст нещо през малкия люк. — Защитният екран е на място и те могат да работят по-бързо. Добрите ми момчета и момичета — лицето му засия, когато погледна установките материя-антиматерия, които се ремонтираха от неговите експерти. Единият от основните двигатели беше ремонтиран напълно. Екранът беше закрепен само на няколко милиметра от смъртоносната антиматерия, която се поддържаше от невидимо силово поле. — Когато свършат, магнитните бутилки ще се възстановят и източникът на захранване за запалването на двигателите ще бъде стартиран отново.
— Имаме седем мъже, които са защитени срещу гласа на Лорелей. Това достатъчно ли е? — запита се Кърк на глас.
— Мислех по този въпрос, капитане. Ако парализираме тези, в хангара на совалките, веднага ще получим достъп до машинните декове. Оттам много лесно можем да отворим металните резервоари с газа за приспиване. Тъй като е доста неудобно да накараме сто двадесет и трима души от екипажа едновременно да изоставят работата си, това е много по-добре, отколкото да се опитваме да ги подчиним един по един.
— Както обикновено, Спок, вашият анализ е майсторски — въздъхна Кърк. — Бих желал да е възможно да го направим по този начин. Лорелей има свободен достъп до всички сектори на „Ентърпрайс“. Най-вероятно е тя да е прекъснала връзката между резервоарите с газа.
— Но те не са оръжия, капитане. Съществуването им не е пречка за нейната философия.
— Те могат да бъдат използвани за действие срещу нея. Завладяването на „Ентърпрайс“ за нея не беше мигновено. Ни най-малко няма да ме учуди, ако повечето от вътрешните защитни устройства са деактивирани.
— Дори и да работят — каза Скоти, — голяма част от екипажа е навън. И при най-малкия сигнал целият инженерен екип ще връхлети върху вас.
— Те не могат да ни се противопоставят физически, ако вярват в пацифизма — избухна мистър Нийл. — Това е нашето оръжие срещу тях. Ние можем да се бием, а те — не.
— Но те са част от екипажа ни и са наши приятели, мистър — каза остро Кърк. — И пацифизмът не означава, че няма да ни затворят за наше добро. Превишават ни по численост — шестдесет срещу един. Единственото ни предимство е изненадата.
— И бързината. Можем да се придвижваме бързо, ако трябва.
— Да, бързината. Изненадата — съгласи се Скоти. — Но ако мислите, че няма да можем да използваме приспивателния газ, какво ще правим тогава?
— Ще затворим Лорелей. Затворете я в изолационната клетка и не й разрешавайте да контактува с когото и да било. Ако приспивателният газ въздейства — добре. Ако ли не — поне въздействието чрез думите й ще бъде спряно.
— Но то ще бъде спряно постепенно — каза Спок. — През първите няколко дни въздействието й бързо ще намалява, но после това ще става по-бавно. Когато се върнем в звездната база, трябва да се изиска да бъде разработен пълен психологически профил на всеки член от екипажа.