— Вие можете да бъдете изключен, разбира се — каза Маккой. — Вие, вулканите, сте непроницаеми за нейния чар. Нали така?
— Долавям, че леко е повлияно на поведението ми. За разлика от човеците, ние сме в състояние сами да проверим своите действия. Сега, докторе, бихте ли ме извинили за момент? Трябва да вкарам в дока тази машина.
Вратите на хангара бяха широко отворени пред тях. Спок с вещината на експерт внимателно промъкна совалката през тях и леко и плавно я накара да кацне. После погледна Кърк, който се беше изправил, но леко се олюляваше, докато си възвръщаше равновесието след удара в главата. В ръката си държеше фазер, готов за стрелба.
— Да вървим! Най-вероятно Лорелей е в командната зала. Стреляйте, без да пестите нервнопарализиращото вещество във фазерите си! Не трябва да позволим на никого да избяга и да алармира кораба. После ще се видим отново.
— Късмет, капитане! — кимна сериозно Спок, а после докосна Кърк по рамото.
Джеймз Т. Кърк се обърна и даде знак на Нийл да отвори вратата. Още преди тя да се е отворила напълно, Кърк изстреля огненочервен лъч от своя фазер през отвора. Двама от техниците паднаха в безсъзнание. Нападателите наизскачаха от совалката, като бързо стреляха към нищо неподозиращите цели.
Накрая Скоти каза:
— Капитане, разрешете ми да докладвам на девойката в командната зала — натисна бутона на комуникатора си и каза: — Лорелей, тук е Скот, който докладва за успешно завръщане. И последните парчета антирадиационен екран са разтоварени.
— Много добре, мистър Скот. Добре се справихте — Кърк наблюдаваше как леко се променя изражението на лицето на Скоти. Дори и с натъпкания в ушите му восък, той чуваше достатъчно от омагьосващите думи на жената. Това като че ли беше достатъчно отново да бъде завладян от нея. Кърк отиде до него, хвана го и здраво го разтърси. Скоти примигна и бързо кимна. Нямаше да бъде победен лесно. Не и отново.
Светкавично стигнаха до турбоасансьора и влязоха в него. Восъкът в ушите им ги изолираше от обичайните шумове, когато минаваха покрай различните етажи, от електронните звуци, от звука, издаван при лекия допир на метал о метал. Вратата на асансьора се отвори в командната зала. Кърк бързо пристъпи напред.
Лорелей седеше в неговото командно кресло. Беше приковала вниманието си върху екрана. Кърк бързо хвърли поглед натам и видя своя екипаж, който усърдно работеше по ремонта на двигателите. После отново погледна Лорелей. За тази част от секундата Лорелей беше усетила нежелано присъствие и натисна алармения бутон. Червените светлини започнаха да примигват навсякъде из кораба.
Спок и Кърк започнаха да стрелят с фазерите си. Чеков и Сулу паднаха в безсъзнание. Ухура се опита да се предпази от лъчите, като застана зад Лорелей. Но с втория изстрел беше уцелена. Лорелей бързо си проправи път към аварийните стъпала, които водеха към долния дек.
Кърк усети зад гърба си течение. Обърна се и видя затворените врати на турболифта. Маккой и Нийл бяха тръгнали надолу, за да се опитат да заловят жената от Хайла. Останалите в командната зала се хвърлиха напред, но бяха парализирани от прецизната стрелба на Спок. За по-малко от петнадесет секунди всички лежаха мирно и тихо на пода.
— По дяволите, Спок, тя ни избяга.
— Но ние имаме контрола върху кораба, капитане. Командната зала е в наши ръце.
Кърк се отпусна в креслото си, набра един код и зачака. Никакви червени светлини не присветнаха върху панела на Чеков.
— Тя е деактивирала резервоарите с приспивателен газ, както си и помислих. Може и да имаме командната зала, но тя владее останалата част от кораба. Но докато стигне до спомагателния контрол, ще се справим с проблема.
— Турболифтът е дезактивиран. Единственият начин да се стигне до командната зала е по стъпалата.
— Или през купола — и Кърк погледна нагоре към стъклостоманения покрив, през който се откриваше величествена звездна гледка. Един атомен факел може да го среже за няколко минути. Щяха да бъдат предупредени, но това нямаше много да им помогне. Внезапната декомпресия ще ги убие. Опита се да избие мисълта от главата си, че инженерният екип ще работи по разрязването на купола вместо по ремонта на основните двигатели. Все пак фронталната му атака успя.
Само един-единствен пропуск — но в този случай милиметърът беше равен на цял парсек. Лорелей избяга невредима. При това имаше пълен контрол върху екипажа и можеше спокойно да чака отново да дойде нейното време. За Кърк и останалите времето беше враг.