— Сър, имам връзка с мистър Скот.
— Докладвайте, Скоти.
— Осигурих една част от машинната зала. Хийдър Макконъл вероятно скоро ще бъде във форма. Явно че момичето рядко е миело ушите си — и се изсмя при тази своя остроумна забележка. — Останалите са под въпрос. Заключил съм ги в отделението за инструменти.
— Затворете вратата със спойка. Същото направете и с вратата, която води към машинния сектор. Не успяхме да хванем Лорелей. Тя ще насъска останалата част от екипажа срещу нас. Най-доброто, което можем да направим, е да я забавим.
— Да, сър.
Скоти изключи, а Кърк се отдаде на размисъл. Шумът от фазера на Спок го стресна. Трима души от екипажа паднаха в края на стъпалата. Когато вратата на турболифта се отвори, Кърк беше готов, фазерът му обезвреди шестимата, които стояха вътре. Вратата се затвори и лифтът замина надолу.
— Мислех, че сте изключил турболифта.
— Съжалявам, капитане. Лорелей е стигнала до спомагателното управление. Тя ми надделява.
— Има ли някаква част от кораба, върху която нямате никакъв контрол?
— Не, сър. Мистър Скот може да ми позволи слаб контрол, но при изключени основни двигатели и вътрешно захранване, осъществявано само от акумулатори и импулсна мощност, не можем да направим много.
— Лорелей вече е поела спомагателния контрол. Не можем да управляваме нито една от животоосигурителните единици. Нито пък мога да превключвам енергиите.
— Продължавайте да опитвате. Не можем да спрем сега. Не можем.
Докато говореше, картината на екрана се смени и на мястото на екипажа, който извършваше ремонта, се появи тъжното лице на Лорелей.
— Джеймз? Наистина ли си ти? Ти си най-забележителният мъж, когото познавам. Жалко е, че така упорито отказвате да не употребявате насилие.
Кърк преглътна. Тя му влияеше дори докато я гледаше. Феромони, хармоници или нещо повече? Не знаеше. Восъкът в ушите му филтрираше най-устойчивите тонове, но той все пак потрепваше от думите й.
— Филтрирайте я още повече! Не можете ли, Спок?
— Веднага, капитане.
Картината остана, но беше влошена от хоризонтални смущаващи линии, които играеха на екрана. Думите й станаха неясни, а гласът й по-тих, но Кърк разбираше всяка изговаряна дума.
— Не можете да избягате или да победите. Моля, предайте се, Джеймз. Не бих искала да изпаднете в беда — тъй като той не отговори, тя се усмихна тъжно и добави: — Вашият доктор Маккой беше заловен.
— Боунс! — Кърк почти се изправи. Опираше се на облегалките за ръце и едва успяваше да се задържи на място.
— Той ще бъде телепортиран обратно на планетата. Ще се опитам да обясня ситуацията на съществото, което представлява тази планета. Никакво дисциплинарно действие няма да бъде предприето срещу Маккой. Той само ще трябва да се научи да живее в хармония с екосистемата.
— Вие ще го убиете. Никой от нас не може да живее там. Ние сме натрапници там. Това е тотално симбиотична система.
— Филтрирал съм, капитане. Тя не може нито да ви види, нито да ви чуе.
— Тя е заловила Маккой — той се отпусна в креслото, почувствал се внезапно отмалял.
— Джеймз, моля не реагирайте по такъв насилствен начин — Кърк седеше в командното си кресло и постоянно свиваше ръцете си в юмруци и ги отпускаше. Знаеше, че трябва да действа незабавно, да направи нещо, но се ядосваше, защото се чувстваше безпомощен. — Доктор Маккой не е ранен. Но сега е по-зле, откакто когато се промъкнахте на борда. Има много незначителни рани. Но сестра Чапел е много способна и може да се оправи.
— Лорелей, вие възнамерявате да го телепортирате обратно на планетата.
— Не мога да позволя да има несъгласие сред екипажа. Насилието е семе, от което не може да поникне нищо друго, освен ново насилие. Опитах се да се аргументирам пред вас, но не успях. Маккой, подобно на вас, е скаран с курса на Верния път.
— Той ще загине на планетата. Екосистемата е…
— Знам за обединения ред на живота на планетата — прекъсна го жената. Кърк почувства вибрацията на гласа й като светлина, с която тя дарява друга тъмна вселена. Тя обещава толкова много. Защо й се противопоставя така усърдно? Всичко, което искаше той, беше мир. Всичко, което трябваше да направи, беше да слуша, да слуша, да слуша.
— Капитане — с вика си Спок разкъса магията, която плетеше жената от Хайла около Кърк. — Не е разумно да разговаряте с нея дори на кратки интервали от време.