Джим Кърк разтърси глава. Восъкът в ушите му не помагаше много, освен да намали малко атаките на жената. Тя настройваше гласа си перфектно, коварно. Но той устояваше, осъзнавайки опасността на оръжието, срещу което стоеше. „Оръжие“ беше единствената дума, която можа да намери като определение за нейния глас.
Нямаше никакво значение, че това, което Лорелей проповядваше, и в което искрено вярваше (той беше уверен), беше мирът. Тази философия всъщност щеше да стане причина за бързата смърт долу на планетата на който и да е. Кърк се чудеше дали самата Лорелей може да оцелее на такава планета. Това беше симбиоза, един огромен организъм от живи и реагиращи създания, действащи като едно цяло. Който и да е — човек, хайлианец, теларит — ако се осмели да се намеси в това единство, щеше да заприлича на тумор във възприятията на планетата и щеше да бъде отстранен, преди тя да изпита болка. Това беше едно мощно еволюционно развитие, такова, каквото Кърк би желал той и екипажът му да имат време да изследват, без формата на живот на планетата да ги възприема като натрапници.
— Лорелей, не изпращайте Маккой обратно долу на планетата! Той не й принадлежи.
— Но той не е подходящ и за борда на „Ентърпрайс“, Джеймз. Нито пък вие. В реда на нещата е старият ред да отстъпи място на нов. Вие не можете достатъчно да се приспособявате и да прегърнете миролюбивите начини на действие. Повече няма нужда от насилие.
— Лорелей — започна той, а после изключи екрана. Картина на завършената ремонтна дейност замени лицето на жената.
— Това й струва доста усилия — каза той на Спок. — Видяхте ли тъгата в очите й, вида й?
— Без съмнение това е голямо напрежение за нея, капитане. Това, което прави в името на мира, не може да й харесва. Тя е същество, което проповядва вярност на пацифизма, но знае, че планетата долу убива. Тя само предлага малък шанс за оцеляване.
— И това е усилие — изсумтя Кърк.
— Не, Джим, това не е достатъчно, за да я победим. Тя добре запазва своята собствена сила.
— Не мога да й позволя да изпрати Маккой долу. Ще я спра. Спок, продължавайте да се опитвате да блокирате пулта й за управление. Ще се опитам да освободя Маккой в транспортьора.
— Сър, имам идея, която може да успее. Но това изисква значителна работа с компютъра от моя страна.
— Изпратете ме до транспортната зала, а после правете каквото искате.
— Да, сър. Готово.
Вратите на турболифта се отвориха. Кърк влезе в него така, като че ли маршируваше към търбуха на гигантски звяр, който се готвеше да го погълне. Никога не се бе чувствал по-самотен от момента, когато вратите се затвориха и турболифтът го понесе със светкавична скорост. Кърк едва се отърва от враждебния прием, който го очакваше при отварянето на вратите в транспортния дек.
Светкавичните рефлекси го спасиха. Половин дузина членове на охраната бяха застанали от двете страни на залата с готови фазери. Но неговият фазер стреля пръв по дългата редица от чакаща охрана и ги повали само с едно движение. Лорелей контролираше неговия екипаж, рефлексите им все още бяха подчинени на думите й. Те се бореха със самите себе си, нейната наложена философия от време на време триумфираше, но малките колебания между подчинението на хайлианката и нейните пацифистични възгледи и атакуването от висшестоящ офицер дадоха на Кърк леко предимство.
Офицерът беше подготвил транспортирането и Маккой стоеше с вързани на гърба ръце. Последният от охраната едва беше паднал, когато капитанът силно изрева:
— Скачай от платформата, Боунс. Деактивирайте транспортьора, мистър Кайл — отново настъпи леко объркване. Кайл искаше да се подчини на капитана си. Но Лорелей му беше заповядала да телепортира доктора.
— Капитане. Аз… — беше всичко, което изрече Кайл, преди лъчът от фазера да го парализира. Той отхвръкна към стената и се свлече на пода в безсъзнание.
— Радвам се да те видя, Джим. Справи се отлично.
— Няма значение. Трябва да се върнем в командната зала. Спок се опитва да управлява това, върху което можем да упражняваме контрол оттам.
— Как дойдохте дотук? Тя управлява от спомагателния пулт за управление — Маккой разтриваше китките си, за да им възвърне нормалното кръвообращение, което беше прекъснато, докато бяха стегнати отзад на гърба му.
— Аз… не знам. Спок трябва да го е направил.
— Не, Джеймз, аз го позволих. Не ми изглеждаше добра тактика да сте заедно с Вулкан — гласът й се чу от интеркома близо до транспортната конзола.