— Тактика ли, Лорелей? Вие говорите като генерал. Като военен командир. Война ли обявявате? — той направи знак на Маккой да напусне стаята и да отиде към турболифта.
— Война? Това е невъзможно съгласно вашето определение за война. Всъщност може да се нарече война, ако направите нова дефиниция, която да означава убеждаване на друг в собственото ви морално превъзходство. Със сила нищо не се разрешава. Ние всички трябва миролюбиво да спорим. Но вие не сте способен на това. Вие прекалено силно се съпротивлявате.
— Джим, ушите ми. Аз… аз чувствам гласа й.
Кърк се стрелна със скоростта на светкавица и притисна с две ръце ушите на Маккой. Докторът постави своите ръце върху ръцете на Кърк.
— По дяволите, оглуши ме! — извика той, като не можеше да контролира силата на гласа си, защото не чуваше добре. Но млъкна, когато Кърк сложи пръст на устните си, което означаваше: „Тишина!“ Маккой осъзна необходимостта от това действие.
— Въпреки че продължавате да се съпротивлявате да ми се подчините и да ви вкарам във Верния път, аз ви харесвам, Джеймз. Бих искала да се бяхме срещнали при по-добри обстоятелства. И вас трябва да изпратя на планетата. С вашите дивашки действия вие пречите на екипажа.
Вратата, водеща към транспортната зала, започна да се плъзга. Кърк знаеше, че Лорелей е възстановила контрола върху много от функциите. Затова той не се колебаеше да настройва селектора на фазера си на пълна мощност. Лъчът се стрелна към вратата. Когато вратата се отвори и димът се разсея, там лежаха в безсъзнание две тела. Но частици от разтопения метал на вратата се пръснаха, прогориха туниката на Кърк и го опариха. Той ги отръска, като почти не обърна внимание на това и се затича към стъпалата, водещи към инженерния сектор. Ако Скоти все още се държеше, имаше малък шанс да използва това като основа за фронтална атака срещу спомагателната командна зала.
— Не, Джеймз, няма да стане. Не наранявай никого от екипажа. Те са твои приятели. Те не ти мислят злото. Помогни им. Работи заедно с тях — както тичаше, той се препъна, когато почувства пълната сила на гласа й. Опитваше се да рецитира наум поезия, да прехвърля списък на дежурни, да мисли за нещо друго, но само не и за натрапчивите пипала, които настойчиво се мотаеха в главата му. Без восъчните тампони в ушите си беше напълно победен от Лорелей. — Джеймз, ти искаш да вярваш в това, в което аз вярвам. Варварството не е отговор. Приятелството е отговор. Само когато работиш съвместно с другите, можеш да изпиташ добри чувства. Има нещо повече от… — един пронизителен и настойчив звук режеше Кърк като нож масло. Маккой го подкрепи, докато дойде на себе си и отново бъде в състояние да се контролира.
Писъкът на измъчваната електроника му подейства като музика. И той произнесе:
— Към спомагателната командна зала! — Маккой кимна и го последва.
Кърк стреля с фазера си по двама от охраната, когато излизаха през вратата, после бе готов да продължи борбата. Но не беше нужно. Лорелей седеше в командното кресло. Имаше измъчен вид. Тя започна да говори и думите й ставаха все по-силни и по-силни, подхранвани от самите себе си, сякаш стреляше с тях.
— Джеймз — каза тя, но името прозвуча със звук, който се получаваше при драскане с нокът по метал. В този миг тя изрази своята тъга и съжаление. Но показалецът му натисна спусъка и един чист енергиен лъч улучи хайлианката. Тя падна върху контролната конзола. Маккой бързо се приближи до нея, провери състоянието й и кимна: „Ще живее.“ Същото се отнасяше за „Ентърпрайс“ и неговия екипаж.
Кърк отиде до крехкото създание и го вдигна на ръце. Маккой го последва със зареден фазер.
Джеймз Т. Кърк погледна жената през блестящата силова завеса. Лорелей се беше настанила удобно в клетката за арест. Не беше възможно да контактува с когото и да било отвън. Кърк погледна към научния си офицер. Спок кимна и каза:
— Схемата е завършена, сър. Тя ще работи съгласно вашите указания, капитане.
— Благодаря ви, Спок — Кърк натисна ключа върху една малка черна кутия. Светна червена лампа.
— Чувате ли ме добре, Лорелей?
— Да, Джеймз — чу се мънкащ, с променена честота отговор. Звучеше като бас профундо, а не като нормалния контраалт на Лорелей. — Не е необходимо да ме затваряте по този начин.
— Съжалявам, Лорелей, но трябва. Вие заплашвате мисията ни. Само като ви държа в изолация нямате възможност да използвате вашето… — той се поколеба. Искаше да каже „оръжие“. — … така не може да използвате вашата настойчивост срещу когото и да е от екипажа на кораба. Така ще мога да завърша мисията ни.