Глава единадесета
Капитански дневник, звездна дата 5011.1.
„Пътуването до Емдън беше рутинна операция. Мистър Скот създаде дежурни екипи за поддръжка на основните двигатели. Състоянието на MHD бутилките е, меко казано, опасно. Той и екипът му ще получат препоръки за награда за изключителните усилия, които полагат. Останалата част от екипажа бавно се възстановява към нормалния ритъм на работа, след като постепенно избледнява насадената в съзнанието им философия на Лорелей. Доктор Маккой ме увери, че нито един няма да остане под магията й и че всички показват забележително стабилни психични анализи, като се има предвид суровостта на изпитанието, в което бяха изпаднали. Лорелей е все още в затворническата клетка и не може да разговаря директно с никого. И въпреки че всичко се нарежда добре, една главна задача остава неизпълнена: мирните преговори Емдън-Джурнамория. Без посланик Зарв и неговите дипломати шансовете да предотвратим войната не са големи. Въпреки това наше задължение е като кораб на Федерацията да направим всичко, което е по силите ни, за да предотвратим тази война и да не позволим на ромуланците да завладеят територии, които принадлежат на Федерацията.“
— Доклад за корабите около нас, мистър Чеков.
— Капитане, не знам какво да кажа. Всички са военни кораби. Тежковъоръжени.
— Спок, коментар!
— Ще кажа само, че тази армада е в състояние да ни унищожи. Дори ако захраним основните двигатели с осемдесет процента мощност, ще можем да използваме много малка част от останалата енергия. Употребата на мощност за дефлекторните щитове ще причини нестабилност в магнитните бутилки.
— Война, мистър Спок, не трябваше ли да направим точно обратното — да предотвратим война? — Джеймз Т. Кърк се загледа в екрана. Движещите се точици бяха военни кораби в системата Емдън. Изглежда, че тези, от Джурнамория, са дошли с голяма част от флотата си. Тези пък от Емдън не го възприемаха като доброжелателство: голяма част от тяхната флота, по-примитивна от тази на Джурнамория, но по-многобройна, заемаше защитни позиции, за да предотврати масов обстрел срещу планетата. Кърк видя, че позициите са добре избрани. И двете страни имаха превъзходни адмирали. Ако се допуснеше конфронтация, и двете страни щяха да понесат големи загуби.
— Има ли начин за обезвреждане на това буре с барут? — попита Маккой, като надничаше над рамото му. Кърк се обърна и го погледна.
— Трудно. Да се накарат такива големи флотилии да се върнат обратно, не е лесно. Трябва да има причина, която да ги накара да се върнат в базите си.
— Какво ще правите сега, след като Зарв и дипломатите му вече не са между живите?
— Това е нещо, което още не знам, Боунс. Имате ли предложения? Не? Мистър Спок, имате ли някаква идея?
— Сър, трябва да се телепортираме на повърхността и да направим всичко възможно. Съветвам ви бързо да направим тази стъпка. Улавям, че много джурнамориански кораби зареждат космическите си оръдия. Дори и да няма заповед за стрелба, може да има нежелани случаи.
— А такъв случай може да причини война много лесно, както, ако е подадена заповед. Много добре. Боунс, ти, Ухура, Спок и аз ще се телепортираме. Мистър Скот още е в машинната зала, нали?
— Да, сър — чу се бързият отговор на Сулу.
— Много добре. Мистър Сулу, поемете управлението. Ако се случи нещо, което е в компетенцията на Скоти, веднага го повикайте. Непрекъснато ни следете. Веднага ни телепортирайте обратно, ако ситуацията го изисква.
— Мислите ли, че е възможна такава ситуация, сър? — попита ориенталецът.
Кърк въздъхна дълбоко и се изправи:
— Надявам се да няма. Но способностите ми като дипломат не са така добри, както като командир. Съмнявам се, че и двете страни ще ми позволят да им наредя да спрат.
Той кимна с глава към турбоасансьора и малката група от офицери го последва, готова да се телепортира.
— Той на глупак ли се прави, сър? — попита Ухура. Жената от Банту работеше усърдно с компютъра, за да може да даде прецизно възпроизвеждане на риториката. — Той говори със заобикалки. Не е компютърна грешка, че преводът е така неразбран.
— Знам, Ухура. Успокой се! Изглежда, че дипломацията е деветдесет и девет процента горещ въздух и един процент лудост.
— Ще оспоря твърдението ви, Джим, и малко ще го променя — промърмори Маккой. — В тази зала лудостта е доста повече.