— Отведете ни далеч и от двете флоти. Искам никой да не пречи на тази мирна конференция.
Той се изправи и се обърна към Спок и Маккой, като им направи знак да го придружат. Доктор Маккой го последва, като мърмореше нещо. Лицето на Спок беше безизразно.
Глава дванадесета
Капитански дневник, звездна дата 5012.5.
„Корабът ми е в беда. Интензивните атаки от флотата на Джурнамория са разрушили сериозно някои части от «Ентърпрайс». Мистър Скот и неговият способен екип ремонтират схемите, които са най-необходими за поддържане на светлинна скорост. Наредих на борда да бъдат телепортирани лидерите на Емдън и Джурнамория за една последна конференция. Ще опитам една последна тактика, която още не съм опитвал, за да възстановя мира между воюващите планети. Ако опитът ми се провали, ще трябва да се завърна в Звездна база 1, а ромуланците най-вероятно ще завземат тази част от космоса. Но мисля, че ще успея. Аргументите ми са толкова силни, че Вицерегентът на Емдън и Полицаят на мира на Джурнамория няма да могат да устоят.“
— Протестирам срещу безцеремонното ви поведение, капитане — каза ледено Вицерегентът. — Вашата технология трябваше да помага, а не да отвлича. Настоявам да бъда върнат незабавно на планетата. В момент на война присъствието ми там е задължително.
От другата страна на транспортната зала стоеше Полицаят на мира Ганеса с кръстосани пред малкия си бюст ръце. Тя оглеждаше присъстващите мълчаливо до момента, в който Спок се опита да я придружи по коридора. Тогава тя го удари с все сила.
— Тя е много силна, капитане. Не очаквах, че у джурнаморианците се крие толкова сила.
— Опитай се да ме докоснеш още веднъж и ще ти покажа джурнаморианска сила.
— Никой няма да ви навреди, Полицай. Давам думата си — каза Кърк.
— Вашата дума? Какво е това? Обещание от този, който е на страната на Емдън? На този, който ме е отвлякъл? Как успяхте да ме откраднете? „Бор“ е най-силният и най-сигурен кораб и все пак не беше задействана никаква аларма, когато вашата група влезе.
— Влезе ли? — попита объркано Маккой.
— Сигурно сте използвали газ, за да отровите екипажа ми.
— Изпадала ли е в безсъзнание, мистър Кайл? — попита Маккой, загрижен за здравето й. — Един удар по главата може да причини това за известно време.
— Докторе, тя пристигна цяла и невредима, въпреки че се съпротивляваше като луда. Не знам за какво говори.
— Вицерегент, Полицай, моля, придружете ме. И тъй като изглежда, че не желаете да го направите по личната ми молба, то аз като капитан на този кораб ви нареждам да изпълните заповедта ми — в ръцете на охраната се появиха фазери. — Моля, придружете нашите гости до дека за арестанти.
— До дека за арестанти? — повтори Фалда. — Значи ме арестувате. Ще настоявам договорът между Емдън и Федерацията да бъде считан за невалиден заради поведението ви. А ако ме заробите, наследникът ми ще го направи.
— Виждате ли с какъв боклук сте се съюзили, Фалда? — обърна се към него Ганеса. — Те наистина са предатели, както казваха ромуланците.
— Не вярвам на ромуланците — мотивите им са прекалено прозрачни. Но може би избързах. Те вероятно щяха да застанат на страната на Емдън.
— Те са на страната на Джурнамория сега, измет такава — изрече жената и вдигна гордо глава. Фалда хвърли на Кърк един убийствен поглед и го последва на дискретна дистанция — достатъчно близо, за да държи под око Ганеса, но достатъчно далеч, за да избегне евентуалната й внезапна атака.
Когато охраната и двата враждуващи индивида изчезнаха в турбоасансьора, Маккой хвана Кърк за ръката и го накара да се обърне.
— Какво означава това, Джим? Не можете да задържате лидерите на две планети по този начин. Това е насилие, което…
— Трябва да спазваме правото за ненамеса в чужди цивилизации. Не съм забравил това. Но това, което възнамерявам да направя, е да се намеся доста. Трябва да уредя нещата по мирен начин — така, че нито една от страните да не съобщи на „Старфлийт“ за сегашните ми действия.
— Ще те обесят, Джим, и целия екипаж. Нямам особено желание да увисна на врата си.
— Прав си, докторе — намеси се Спок, който слизаше по стъпалата. — И без това вратът ти е доста дълъг. Всяко допълнително удължаване ще ти придаде вид като на една от твоите земни пуйки.
Кърк хвана доктора за ръката и здраво я стисна, като искаше да го накара да не отговаря на саркастичната забележка на Спок. А самият той се обърна към него: