— От тези на Емдън също — поколеба се Фалда, а после добави: — Има някои несъгласия, които трябва да изгладим помежду си. Лорелей прие да ни помогне.
— Добре — и Кърк се обърна към екрана, където се виждаше Лорелей в затворническата клетка. — Лорелей, вие осъзнавате, че не представлявате официално Федерацията, нали?
— Това е моето желание. Аз също така не представлявам и Хайла, въпреки че съм неин говорител. Това е лична мисия.
— Федерацията може да изпрати по-късно посланик, за да оформи условията за търговски договор между двете планети.
— Прието — каза вицерегент Фалда. — Лорелей ни убеди, че обменът между културите ни ще е от взаимна изгода.
Кърк прикри изненадата си. Ако Лорелей е казала подобно нещо, то тя си е имала мотиви. Може би бягството от света на Федерацията и простирането на философията й на Верния път ще бъде гарантирано, ако тя се реализира като представител на Емдън и Джурнамория. Това не го интересуваше. Това беше проблем за дипломати и политици. Той беше изпълнил нарежданията и беше предотвратил войната. Нахлуването на ромуланците в Орион арм засега беше спряно.
— Необходима ми е информация от Лорелей, преди да я телепортираме на Емдън.
— Каква е тя, Джеймз? — попита тихо Лорелей. За първи път той не усети объркващото й влияние. Усещаше само едно любопитство.
— Няма как да контактуваме с Хайла, за да съобщим за вашето спасение. Експлозията на кораба ви е била внезапна и комуникационният ви офицер е успял да изпрати само сигнал SOS. Ще оценим съдействието ви да успеем да намерим Хайла.
Тя изгледа Кърк известно време, а после се усмихна.
— Преди аз бях упорита. Вие сте войнолюбци, но едновременно с това се и поучавате. Да, ще ви дам информация, която може да ви помогне в търсенето на Хайла.
После и двамата замълчаха. Кърк наруши тишината.
— Ще се срещнем отново, Лорелей. Уверен съм в това.
— Аз също, Джеймз. Ще се срещнем още веднъж при по-щастливи обстоятелства.
Екранът беше изключен. Кърк се извърна на командното си кресло и каза към своите гости:
— Мистър Спок ще ви изпрати в транспортната зала и ще ви телепортира обратно на Емдън. Ако има нещо, от което се нуждаете, моля, не се колебайте да се обърнете към Федерацията.
Но Ганеса и Фалда едва ли чуха думите му. Те кимнаха покорно и напуснаха, като тихо разговаряха помежду си. Спок ги последва в турбоасансьора.
— Ето една щастлива двойка — каза Маккой.
— Хм, о, те просто дискутират… бъдещия си договор — каза Кърк с бляскав поглед.
— Започвате да говорите като Спок. Тези двамата са влюбени един в друг. Представете си само — да се мразят толкова дълго, а сега… Кой знае?
— Да, докторе, кой знае — Кърк се обърна към Сулу и поиска рапорт за състоянието на кораба.
— Транспортьорът се активира. Ганеса, Фалда и Лорелей са телепортирани.
— Много добре, мистър Сулу. Задайте курс към Звездна база 1. Мистър Скот! — извика Кърк. — Имате ли нещо против, ако изискам фактор едно?
— Не мога да гарантирам за двигателите, но мисля, че могат да издържат фактор едно поне няколко седмици.
— Отлично. Задайте курс към дома, мистър Сулу. Фактор едно.
Сега за Джеймз Т. Кърк всичко се беше наредило добре. Екипажът беше възвърнал нормалната си работоспособност, всичко беше мирно и тихо.
„Ентърпрайс“ леко потрепера, когато излезе от орбита, и се стрелна право към Звездна база 1. И екипажът, и корабът имаха нужда от почивка.