— Чух, Джим. Какво става?
— Не знам, Боунс. Никога не е имало такава реакция на кораба. Неподчинение, но изглежда, че е… различно — приближи до бюрото на доктора и натисна един бутон на интеркомуникационната система. — Командната зала? Добре, искам да говоря със Спок.
След малко се чу спокойният глас на Вулкан.
— С какво мога да ви бъда полезен, капитане?
— С информация. Бретън и Гейбриъл на дежурство ли са в момента?
— Да, капитане — отговори Спок без колебание. — И двамата имат за задача да помагат на чужденката Лорелей с каквото могат.
— Лорелей?
— Трябва да й покажат как да използва компютърната ни библиотека и някои други неща, като офицерския стол, гимнастическия салон и други такива, които са й напълно непознати.
— Лорелей — повтори Кърк.
— Точно така, капитане.
— Само тези двамата ли са в директен контакт с нея?
— Не знам, сър. Предполагам, че са я представили на много други от екипажа. Има ли нещо нередно?
— Не… не мисля. Благодаря, мистър Спок — Кърк изключи интеркома и погледна Маккой. — Или поне се надявам да няма нищо нередно.
— Останете по местата си — каза Кърк, когато влезе в залата за заседания. По-низшите офицери бяха станали на крака. Само тримата дипломати останаха седнали. Кърк зае мястото си начело на голямата маса, изключи записващия компютър и кимна на посланик Зарв.
— Добре — отвърна мъжът със свинските очички с груб глас, който повече наподобяваше звука, създаван при стържене по ламарина. — Най-после решихте да дойдете.
— Забавиха ме други неотложни неща, посланик. Вие настояхте за брифинг. Моля, започнете.
— Брифинг? — извика Зарв. — Нищо подобно. Това е настояване за по-голяма скорост. Трябва да стигнем до Емдън възможно най-бързо, без шляене.
— Това, което казва посланикът, капитане — проговори Доналд Лоритсън, — е, че редуцирането на скоростта не е приемливо за настоящия момент.
— Не е приемливо ли мистър Лоритсън? За кого?
— За лидерите на Федерацията, Кърк — изрева Зарв. Изправи се и се подпря с късичките си ръце на масата.
Кърк погледна към насядалите около масата офицери и видя различни степени на отвращение, забавление, ужас, предизвикани от това избухване. Ухура изглеждаше доста шокирана от факта, че някой дръзва да говори на капитана с такъв тон. Изражението на Сулу беше смесица от забавление и презрение. Маккой беше готов да избухне. Нещо у Зарв явно доста дразнеше доктора. Дори Спок леко трепна. Тази реакция на Вулкан много учуди Кърк.
— „Ентърпрайс“ не беше вкаран в док за ремонт, посланик — каза бавно капитанът. — В резултат на това апаратурата ни не действа както трябва при оптимални условия.
— Не можете да летите към системата Емдън така, като че ли всеки момент ще се разпаднете.
— Защо не? Наредено ми е да ви откарам дотам заедно с вашите помощници, нищо повече — но Кърк знаеше, че има нещо повече. Спомни си коментара на адмирал Маккена.
— Капитане — намеси се Лоритсън, като се изкашля, — за тази мисия ни е необходимо силно присъствие. Силно, що се отнася до „Ентърпрайс“, ако ме разбирате какво искам да кажа.
— Не, мистър Лоритсън, не ви разбирам. Когато адмиралът ни изпрати на това пътуване, тя знаеше, че корабът няма да може да влезе в бой. Загатвате, че от нас се изисква да поемем и военни действия в системата Емдън?
— Не, нищо подобно, нищо подобно! — запротестира мъжът. — Нека кажем, че силният имидж е много по-важен от използването на огъня на оръжията.
— Вие — намеси се Спок — използвате „Ентърпрайс“ като лост при преговорите ви с Джурнамория. Ако излезе, че сме на страната на Емдън, мислите, че Джурнамория ще се съгласи с вашите изисквания.
— Грубо казано, но достатъчно точно.
— Това означава, че Спок е прав — измърмори Маккой. — Използват ни като стръв.
— Кърк, нужна ни е по-голяма скорост. Две седмици до Емдън е неприемлив срок. Трябва да стигнем дотам за дни. Това е звезден кораб. Задайте скорост осем светлинни. Направете го сега! Заповядвам!
— Посланик Зарв, вие не сте капитанът на този кораб. А ако бяхте, бихте разбрали, че такава скорост е самоубийство. Моят главен инженер не присъства в момента, защото е зает да възстановява загубите от щетите, причинени от скоростта, която считахме за възможно най-безопасната. Мистър Скот е най-добрият инженер в „Старфлийт“; той каза, че двигателите ни няма да издържат и три светлинни, а да не говорим за осем.