— Не знам. — Поколебах се, местейки книгите в ръцете си. — Предполага се, че трябва да уча.
Завихме зад ъгъла на живия плет и се сблъскахме с Абри.
— Убеди ли я? — обърна се Абри към Ориана и аз осъзнах, че това беше засада. — И не ни гледай така, Бриена.
— Как? — възразих. — И двете знаете, че ако искам да получа наметалото си и да си тръгна с покровител след осем дни, трябва да прекарвам всяка минута…
— Като запаметяваш скучни родословия, да, знаем — прекъсна ме Абри. Гъстата й кестенява коса се спускаше свободно по раменете, с няколко отронени листа, заседнали в къдриците, сякаш беше пълзяла през храстите. За нея беше известно, че репетира репликите си на открито с учителя Ксавие. Няколко пъти я бях наблюдавала през прозорците на библиотеката, докато се мяташе по тревата и мачкаше къпини по корсажа си като фалшива кръв, отправяйки репликите си към облаците. Сега по роклята й имаше следи от кал, петна от къпини, и разбрах, че е репетирала вдъхновено.
— Моля те, Бриена — примоли се Ориана. — Нарисувах на всички останали, освен теб…
— А ще поискаш да го нарисува, особено след като видиш реквизита, който ти намерих — каза Абри и ми се усмихна лукаво. Тя беше най-високата от нас, дори от мен — с цяла длан.
— Реквизит! — извиках. — Слушай, аз не… — Но гръмотевицата избоботи отново, удавяйки всичките ми немощни протести. Преди да успея да й попреча, Ориана измъкна книгите от ръцете ми.
— Ще тръгна първа и ще подготвя нещата — каза Ориана и нетърпеливо се отдалечи от мен, сякаш не можех да размисля щом тя не можеше да ме чуе. — Абри, доведи я в ателието.
— Да, милейди — отвърна Абри със закачлив поклон.
Загледах как Ориана се втурна през ливадата и влезе през задните врати.
— О, хайде де, Бриена — каза Абри; дъждът най-сетне проби през облаците и покри роклите ни с петна. — Трябва да се насладиш на тези последни дни!
— Не мога да им се насладя, ако се тревожа, че няма да се справя. — Понечих да тръгна към къщата, като дръпнах рязко панделката от плитката си, за да оставя дългата си коса да се разпилее около мен, и прокарах неспокойно пръсти през нея.
— Няма да се провалиш! — Настъпи пауза, която беше последвана от: — Учителят Картие смята ли, че ще се провалиш?
Наполовина бях прекосила ливадата, подгизнала и смутена от неизбежните очаквания, когато Абри ме настигна, сграбчи ме за ръката и ме завъртя кръгом:
— Моля те, Бриена. Позирай за портрета заради мен, заради Ориана.
Въздъхнах, но ъгълчетата на устата ми започваха да оформят лека усмивка.
— Много добре. Но не може да отнеме цял ден.
— Наистина ще се развълнуваш при вида на реквизита, който намерих! — настоя Абри задъхано, като ме влачеше през останалата ивица от моравата.
— Колко време ще отнеме според теб? — изпухтях задъхано, докато отваряхме вратите и влизахме в сенките на задния коридор, подгизнали и треперещи.
— Не много — отвърна Абри. — О! Помниш ли как ми помагаше да измисля интригата на втората част от пиесата ми? Онази, в която лейди Пъмпърникъл я хвърлят в тъмницата, задето е откраднала диадемата?
— Ммм-хмм. — Макар вече да не изучавах драматично изкуство, Абри продължаваше да ме моли за помощ, когато ставаше дума да измисли интригата на пиесите си. — Не знаеш как да я измъкнеш от тъмницата, нали?
Тя се изчерви смутено:
— Не. И преди да го кажеш… не искам да я убивам.
Не се сдържах и се засмях:
— Това беше преди години, Абри.
Тя имаше предвид времето, когато бях възпитаничка по драматично изкуство и двете бяхме писали пародия, възложена от учителя Ксавие. Докато Абри бе написала комична сцена за две сестри, които се препират за един и същ любовник, аз бях сътворила кървава трагедия за дъщеря, отмъкнала трона на баща си. Накрая избих всички персонажи освен един и учителят Ксавие очевидно бе потресен от мрачните ми мисли.
— Ако не желаеш да я убиваш — казах, докато се отправяхме надолу по коридора, — тогава направи така, че тя да открие тайна врата зад някой скелет, или нека някой страж измени на господаря си и й помогне да се измъкне, но само срещу странна, неочаквана услуга.
— А, тайна врата! — викна Абри и преплете ръка с моята. — Страхотна си в измислянето на интриги, Бри! Ще ми се да бях толкова изобретателна като теб. — Когато сведе лице към мен и ми се усмихна, почувствах капчица съжаление, задето бях изпитвала твърде голям страх от сцената, за да овладея драматичното изкуство.