Можеш да се справиш.
Но тялото ми се топеше като масло в горещ тиган. Причината не беше само острата болка от стрелата. Твърде късно осъзнах какво се случваше… Присъствието се затегна около мен като юмрук, накара ушите ми да запукат, застърга дробовете ми.
Не, не, не…
Ръцете ми изтръпнаха. Знамето на МакКуин се изплъзна от пръстите ми точно когато небето над мен почерня от задаващата се буря, точно когато тялото ми започна да се свлича от седлото.
Приземих се в образа на Тристан Аленах.
Трийсет и едно
Сблъсък на стомана
Тристан се надигна от земята със стрелата, заседнала в лявото му бедро. Докато дъждът се лееше, образувайки кървави локви по земята около него, той откъсна перата и изтика върха на стрелата направо през крака си като стискаше челюст, за да удържи стенанието си. Небето бе черно, облаците — завихрени като окото на ужасна буря, обагрени със зловеща зелена светлина.
Той се бе отделил от редицата на своите воини, беше престъпил заповедите да остане и да чака на миля от битката. Затова го бяха простреляли; сега беше уязвим, изложен на показ и сам.
Но трябваше да стигне до кралицата, преди тя да разкъса страната на парчета.
Конят му се понесе в лек галоп с изпънати назад уши от ужас, когато един гръм отекна с трясък от небето до земята. Ушите му звънтяха, докато се изкачваше с куцане по хълма, мъчейки се да открие Нора; колчанът със стрели на гърба му дрънчеше, лъкът му се беше огънал от падането. Крещеше името й, докато се провираше с криволичене през мъртвите тела на Хилдите, крайниците им бяха неестествено пръснати на парчета, изгризани до кост от някакво магическо същество, сътворено от кралицата, с лица, разцепени на две и обелена кожа.
Стигна до билото на хълма и се взря надолу към земята, която се простираше пред него, някога беше толкова прекрасна и цъфтяща. Сега беше обгорена, пепелта се носеше от вятъра, като блуждаещ огън. И ето я Нора с дълга черна коса, развяваща се като знаме, с меч и щит, със синя боя от сърпица, блестяща по лицето й.
— Нора! — изкрещя той; раненият му крак му пречеше да се затича след нея.
Тя някак го чу въпреки гръмотевиците и дъжда. Принцесата се обърна рязко сред пепелта и труповете и видя Тристан. Той се запрепъва през разстоянието, което ги делеше, за да стигне до нея, и преди да се замисли, я сграбчи за ръката и я разтърси.
— Трябва да вземеш камъка, Нора! Сега! Преди магията на майка ти да погълне всички ни.
Очите й се разшириха. Страхуваше се; той почувства как потръпна. След това тя погледна към съседното било, където видяха силуета на майка й, кралицата, която стоеше, докато нейната магия водеше битката, която продължаваше безкрайно.
Нора се раздвижи, отправяйки се към хълма, следвана от Тристан като сянка. По тях започна да се сипе дъжд от стрели, засилени от лъковете на отчаяни Хилди в долината и Тристан зачака удара. Но стрелите се разцепваха на две, завъртаха се около оста си, профучаваха и се връщаха към хората, които ги бяха изстреляли. Писъци пронизаха въздуха, последвани от нов отекващ бумтеж, който повали Тристан на колене.
Но Нора продължаваше нагоре по билото. Вятърът се надигаше около нея, докато тя се готвеше да застане срещу майка си само с меч и щит. Тристан пропълзя до една скала, обгърна я с ръце и наблюдаваше изкачването й до върха на хълма.
Не можеше да чуе гласовете им, но виждаше лицата им.
Кралицата винаги е била красива и елегантна. Войната й подхождаше по един ужасяващ начин. Тя сведе лице и се усмихна на Нора, дори когато Нора разпери ръце и й закрещя.
Тристан беше чел, че магията, използвана във война, лесно се отклоняваше, че замъгляваше ума на този, който си служеше с нея, че се хранеше от кръвожадността и омразата, които намираше в сблъсъка между двама владетели, готови да убиват и завоюват. Лиадан беше писала документи за това; как магията не биваше никога да се използва, за да вреди, да убива, да унищожава. А Тристан ставаше пряк свидетел на това.
Гледаше как кралицата удари дъщеря си през лицето — нещо, което никога не би направила, ако бойната магия не бе покварила ума й. Ударът накара Нора да залитне назад и да изпусне сабята си. Тристан почувства как кръвта му закипя, когато кралицата извади къса сабя и посегна към Нора. Реагира, без да се замисли; измъкна стрела, прикрепи я на лъка си и се прицели в кралицата. Пусна тетивата; загледа как острието се завърта грациозно из бурята, дъжда и вятъра, забивайки се в дясното око на кралицата.