Той побутна внимателно книгата обратно към Сири и каза:
— Тогава ми разкажете за Лиадан Кавана.
— Какво за нея? — отвърна бързо Сири, винаги нетърпелива да отговори на всичко преди мен.
— Коя е била тя?
— Първата кралица на Мевана.
— А как е станала кралица? — Той заобиколи масата, гласът му възприе онази плътна, богата интонация, която ме караше да си мисля за обсипана със звезди лятна нощ. Беше глас, какъвто може би имаха разказвачите на истории.
— Ами, принадлежала е към клана Кавана — отговори Сири.
— И защо е важно това?
Сири се поколеба. Наистина ли не помнеше? Бях леко удивена от това, намръщено изражение набразди челото й, а сините й очи обходиха масата пред нас, сякаш отговорите се криеха в белезите по дървото. Тя никога не забравяше нещата, които Картие й казваше.
— Бриена? — подтикна ме Картие, защото тя се забави твърде дълго.
— Защото Кавана са потомци на дракони — отвърнах. — Магията се съдържа в кръвта им.
— Но не и в другите тринайсет Династии на Мевана? — запита той, макар да знаеше отговора. Това беше начинът, по който обучаваше Сири и мен; влизаше в разговори с нас, искаше от нас да разказваме малките късчета история, с които някога ни беше „нахранил“.
— Не — казах. — Другите Родове не владеят магия. Само семейство Кавана.
— Но защо кралица, в такъв случай, а не крал? — Той престана да крачи и спря пред голямата карта на стената; пръстът му докосна четирите страни, които съставляваха нашето полукълбо; острова Мевана на север, Гримхилдор към далечния замръзнал запад, Вадения и Бандека на юг; океанът ги разделяше на три парчета планински земи. Докато ги докосваше, каза; — Валелия има крал, Бандека има крал, Гримхилдор има крал. Всички страни в нашия район имат крале. Защо тогава Мевана — войнстваща, разделена на кланове страна — би изградила властта си, осланяйки се на кралица?
Усмихнах се и оставих пръстите си да проследят един белег в дървото.
— Защото жените Кавана са по природа по-силни в магията, отколкото мъжете. — И си спомних за онази великолепна илюстрация, изобразяваща Лиадан Кавана; спомних си гордата й осанка, синята боя от сърпица върху кожата й и кръвта по бронята й, сребърната корона с диаманти на челото й. Дали беше възможно да съм потомка на жена като нея?
— Права си, Бриена — каза Картие. — Магията винаги тече по-силно във вените на жена, отколкото на мъж. Понякога си мисля същото и за наклонността, и си спомням, че наклонността по никакъв начин не е магическа или наследена. Защото някои от нас избират наклонността си — и когато каза това, той ме погледна, — а понякога наклонността избира нас — тук погледна към Сири. Едва тогава осъзнах колко различни бяхме двете със Сири, колко гъвкав трябваше да бъде Картие в наставленията си, за да бъде сигурен, че двете му възпитанички учеха по методите, които бяха най-подходящи за тях. Аз предпочитах историите; Сири предпочиташе фактите.
— Така. — Той отново започна да обикаля бавно из библиотеката. — Казахте ми, че Лиадан Кавана владеела магия. Но защо била посочена за кралица преди триста години?
— Заради хилдите — побърза да каже Сири, включвайки се отново в разговора. — Грабителите от Гримхилдор извършвали набези по меванското крайбрежие.
— Да — добавих. — Грабителите нямали представа, че четиринайсетте клана на Мевана не са се разпръснали или сплашили. Всъщност жестокостта на хилдите ги е обединила под властта на кралица.
— А Лиадан била избрана, защото… — подтикна ни Картие.
— Защото владеела магия — каза Сири.
— Защото обединила клановете — отвърнах. — Не било само защото Лиадан владеела магията на предците си. А защото била воин, предводител, и сплотила народа си в едно цяло.
Картие спря да крачи. Беше сключил ръце зад гърба си, но очите му намериха моите през слънчевата светлина и сенките на утрото. За миг, един крехък удивителен миг, той почти ми се усмихна.
— Добре казано, Бриена.
— Но, учителю Картие — възрази Сири. — И двамата току-що казахте, че била избрана заради магията.
Всякакъв намек за усмивка беше изчезнал, когато очите му се преместиха от мен към нея:
— Владеела могъща магия, да, но нужно ли е да ви напомням как се проявявала магията на Кавана в битка?
— Отклонявала се е в грешна посока — казах тихо, но Картие и Сири ме чуха. — По време на битки и кръвопролития магията придобивала собствена воля. Обръщала се срещу рода Кавана, покварявала умовете и мотивите им.