— Помниш ли какво ти казах — попита Картие, — в деня, когато ме помоли да стана твой наставник, да те обуча в науките за три години?
Кимнах.
— Да, спомням си. Казахте, че ще трябва да работя два пъти по-упорито. Че докато сестрите ми прекарват приятно следобедите си, аз ще уча.
— И направи ли го?
— Да — прошепнах. — Направих всичко, което ми казвахте да правя.
— Тогава защо се съмняваш в себе си?
Отместих поглед и се загледах към рафтовете с книги. Не ми се искаше да му обяснявам; това щеше да разголи твърде голяма част от сърцето ми.
— Ще те насърчи ли знанието, че ти избрах съзвездие?
Това прямо изказване ме накара отново да обърна очи към неговите. Взрях се настойчиво в него — принц на своя трон на познанието — и почувствах как пулсът ми се ускоряваше. Това беше неговият дар за мен, дар от наставник за неговия ученик. Той щеше да ми избере съзвездие, да поръча да го избродират отпред на мантията ми на посветена, там, където е сърцето. Звезди, които щяха да принадлежат само на мен, да бележат посвещаването ми.
Не беше редно да ми казва, че подготвяше наметалото ми. И въпреки това го бе сторил. А това ме беше подсетило за собственото му наметало, синьо като дивата метличина, и звездите, които му принадлежаха. Това беше съзвездието Верийн — верига от звезди, които вещаеха триумф въпреки загубата и изпитанията.
— Да — казах. — Благодаря, учителю Картие. — Понечих да си тръгна, но отново почувствах колебание между вратата и стола му.
— Има ли още нещо, което копнееш да ме попиташ, Бриена?
Отново се обърнах към него и срещнах погледа му:
— Да. Имате ли книга за Камъка на здрача?
Веждите му се повдигнаха:
— Камъка на здрача? Какво те кара да питаш за него?
— Онази илюстрация, изобразяваща Лиадан Кавана… — подех свенливо, спомняйки си как тя бе носила камъка на врата си.
— А, да. — Картие се надигна от стола си и отвори кожената си раница. Гледах как прехвърляше книгите, които носеше; накрая измъкна стар опърпан том, увит в предпазен лист велен. — Ето. Страниците от осемдесет до сто ще ти кажат всичко за камъка.
Поех книгата, като внимавах с крехките й корици.
— Винаги ли сте разнасяли тази книга? — Намирах за странно, че би го правил, защото видях върху нея знак, че е отпечатана в Мевана. А кой си правеше труда да мъкне със себе си том по история на Мевана?
— Знаех, че един ден ще я поискаш — отвърна Картие.
Не знаех какво да кажа. Така че му направих реверанс и си тръгнах безмълвно.
Пет
Камъкът на здрача
Онзи следобед не ме завари вглъбена в урок насаме с Картие, защото и двамата забравихме, че щеше да идва шивачът, за да вземе мярка на възпитаничките за роклите за слънцестоенето. Аз не бях от хората, които можеха да бъдат видени без книга. Стоях в коридора до Сири, докато чакахме да ни вземат мярка; пръстите ми обръщаха крехките, осеяни с петна страници на книгата с меванска история и предания, която Картие ми бе дал.
— Чуй това, Сири — казах; очите ми пробягаха бързо по думите. — „Все още се спекулира оживено по въпроса за произхода на Камъка на здрача, но легендите твърдят, че бил открит на дъното на пещерно езеро в планините Кило. Открила го девойка от клана Кавана, която го занесла на старейшините. След много обмисляне, членовете на клана Кавана решили да обвържат магията си с камъка, и това бавно довело до западане на способността им да се преобразяват в дракони.“
Бях омагьосана от преданието, но когато Сири продължи да мълчи, погледът ми се отклони към нея, и я видях застанала сковано до стената, с поглед, упорито вперен в ламперията.
— Сири?
— Не ме интересува Камъкът на здрача — каза тя. — Всъщност, изобщо не желая да чувам за него. Имам си достатъчно неща, които занимават ума ми напоследък.
Затворих книгата; мислите ми бързо „пресяха“ спомените ми от тази сутрин, в опит да открия източника на раздразнението й.
— Какво има, Сири?
— Не мога да повярвам, че никога досега не съм го видяла — продължи тя.
— Да си видяла какво?
Най-сетне тя обърна очи към мен. Бяха студени, със синия цвят на лед, който всеки миг щеше да се пропука.
— Учителят Картие те покровителства.
Изправих се, застинала от твърдението й. А после думите ми се изляха, стъписано:
— Не ме покровителства! Сири, честно… учителят Картие не харесва никого.