— Като говорим за миналото — започнах, прочиствайки гърло, — къде се натъкнахте на подобна книга?
— Където се натъквам на повечето си книги — отвърна той духовито. — При книжар.
— В Мевана ли я купихте?
Той мълчеше, а поле каза:
— Не.
— Значи не знаете кой я е притежавал преди вас?
— Това са странни въпроси, Бриена.
— Просто съм любопитна.
— В такъв случай не, не знам кой я е притежавал преди мен. — Облегна се назад в стола си и онова премрежено изражение се върна. Но не ме заблуди; видях блясъка в очите му.
— Някога… случвало ли ви се е да виждате или чувствате разни неща, когато четете тази книга?
— Всяка книга ми позволява да виждам и чувствам неща, Бриена.
Караше ме да звуча глупаво. Започнах да се отдръпвам мислено, леко жегната от сарказма му, и той сигурно го беше доловил, защото мигновено омекна, гласът му стана сладък като мед.
— Приятно ли ти беше да четеш за Камъка на здрача?
— Да, учителю. Но…
Той чакаше, насърчавайки ме да изрека мислите си.
— Какво, за бога, е станало с него? — довърших.
— Никой не знае — отговори Картие. — Изчезнал е през 1430 г., годината на последната меванска кралица.
1430 г. Годината, в която някак се бях вмъкнала. Преглътнах; устата ми внезапно беше пресъхнала, пулсът ми прескачаше. Спомних си какво бе казала принцесата, какво беше казал мъжът.
Донесете ми Камъка на здрача.
— Последната меванска кралица ли? — повторих като ехо.
— Да. Имало кървава битка, магическа битка. Както вече знаеш от прочетеното за Лиадан, по време на война магията на рода Кавана ставала буйна и покварена. Кралицата била убита, камъкът — изгубен, и така дошъл краят на една епоха. — Той потропа с пръсти по масата, загледан в неопределена точка, сякаш мислите му бяха дълбоки и тревожни като моите.
— Но ние все още наричаме Мевана владението на кралицата — казах. — Нея наричаме „кралство“.
— Крал Ланън се надява скоро да промени това.
Ах, крал Ланън. При звука на името му се сещах за три неща; алчност, власт и стомана. Алчност — защото той вече беше изсякъл мевански монети, на които бе изобразен профилът му. Власт — защото налагаше тежки ограничения за пътуванията между Мевана и Вадения. И стомана, защото потушаваше повечето разногласия със силата на меча.
Но Мевана невинаги е била толкова мрачна и опасна.
— Какво си мислиш? — попита Картие.
— Мисля си за крал Ланън.
— Нима мисълта за него да предизвиква толкова разсъждения?
Отправих му закачлив поглед:
— Да, учителю Картие. На трона на Мевана има мъж, когато би следвало да има кралица.
— Кой казва, че се предполага да има кралица? — И тук идваше закачката; той ме предизвикваше да демонстрирам както ясното си произношение, така и познанията си.
— Лиадан Кавана е казвала така.
— Но Лиадан Кавана е мъртва от двеста и петдесет години.
— Тя може и да е мъртва — казах, — но думите й не са.
— Какви думи, Бриена?
— Канонът на кралицата.
Картие се наклони напред, сякаш масата оставяше твърде голямо разстояние между нас. А аз установих, че също се привеждах по-близо, за да се срещна с него в средата на дъба, дървото, което беше станало свидетел на всичките ми уроци.
— А какво е Канонът на кралицата? — попита той.
— Законът на Лиадан. Закон, който постановява, че Мевана следва да се управлява единствено от кралица, никога от крал.
— Къде съществува доказателство за този закон? — попита той; гласът му стана нисък и мрачен.
— Липсва.
— Камъкът на здрача — изгубен. Канонът на кралицата — изгубен. И следователно Мевана е изгубена. — Той се отдръпна и се отпусна обратно в стола си. — Канонът е законът, който отказва власт на кралете, предоставяйки трона и короната на благородните дъщери на Мевана. Така че, когато Канонът изчезнал през 1430 г., точно след като Камъкът на здрача бил изгубен, Мевана се оказала на косъм от гражданска война, докато кралят на Вадения решил да се намеси. Знаеш историята.
Наистина беше така. Вадения и Мевана винаги били съюзници, брат и сестра, кралство, управлявано от крал, и владение на кралица. Но Мевана, внезапно лишена от кралица и от магия, се разединила; четиринайсетте Дома заплашвали да се разцепят отново на кланове. И въпреки това валенианският крал не бил глупак; от другата страна на канала гледал как меванските лордове се бият и препират за трона. Валенианският крал дошъл в Мевана и казал на всеки от четиринайсетте северни лордове да изрисуват знака на своя Дом върху камък и да го пуснат в едно буре, а той да изтегли жребий кой да управлява севера. Лордовете се съгласили — всеки от тях бил воден от гордост, вярващ, че има право да управлява — и неспокойно гледали как валенианският крал пъхнал ръка дълбоко в бурето и пръстите му разместили камъните. Той изтеглил камъка на Ланън; камък, украсен с изображение на рис.