— Кралят на Валения поставил мъжете от рода на Ланън на трона — прошепнах; съжаление и гняв се преплитаха в сърцето ми винаги, когато се сещах за това.
Картие кимна, но в очите му имаше искрица на гняв, когато каза:
— Разбирам намеренията на валенианския крал; той смятал, че действията му са правилни и спасява Мевана от гражданска война. Но намесата му е била погрешна; трябвало е да остави меванците сами да стигнат до решение. Тъй като Валения се управлява от крал, той смятал за редно Мевана също да стане кралство. Следователно благородните синове на Ланън вярват, че са достойни за трона на Мевана.
Не ми убягна, че Картие вероятно щеше да изгуби главата си, ако верните меванци го чуеха да изрича такива изменнически думи. Потръпнах, оставих страха да загризе костите ми, преди да се успокоя, че бяхме добре защитени под закрилата на Валения, далече от тираничната хватка на Ланън.
— Звучите като „Безмилостното перо“ учителю — заявих. Това беше тримесечен памфлет, публикуван във Валения; вестник, пълен с дръзки вярвания и истории, списван от анонимен автор, който обожаваше да се подиграва с меванския крал. Картие носеше памфлетите на мен и Сири да ги четем в час; бяхме се присмивали, изчервявали и спорили над войнствените изявления.
Картие изсумтя, очевидно развеселен от сравнението.
— Нима? „Как да опиша един северен крал? Със скромни думи върху хартия? Или навярно чрез цялата кръв, която пролива, чрез всички монети, които краси ликът му, чрез всички съпруги и дъщери, които убива?”
Спогледахме се един друг, дръзките думи на „Безмилостното перо“ се настаниха между нас.
— Не, не съм толкова смел, че да пиша такива неща — призна той най-накрая. — Или толкова лекомислен.
— Дори така да е, учителю Картие… нима хората на Мевана не помнят какво гласи Канонът на кралицата? — възразих.
— Канонът на кралицата бил написан от Лиадан и има само един екземпляр — обясни той. — Тя вдълбала закона с магия в каменна плочка, която не може да бъде унищожена, но липсва от сто трийсет и шест години. Думите, дори законите, лесно се забравят, разядени от прахта, ако не се предават от едно поколение на следващото. Но кой ще каже, че един меванец няма да наследи своята родова памет, и да помни тези сили от миналото?
— Родова памет ли? — повторих като ехо.
— Причудлив феномен — обясни той. — Но един адепт, посветил се на науките, извършил обширно проучване по въпроса. Той стигнал до заключението, че всички ние ги носим в умовете си — подбрани спомени на предците ни — но дори не подозираме за тях, защото лежат приспани. И въпреки това все още могат да се проявят у някои от нас въз основа на връзките, които правим.
— Следователно тези на Лиадан ще бъдат наследени един ден? — попитах, само за да вкуся надеждата в думите.
Проблясването в очите му ми подсказваше, че това беше самозалъгване.
Замислих се по темата. След известно време мислите ми направиха кръг и се върнаха към Ланън, и казах:
— Но сигурно има начин да се опази меванският трон от… такъв крал.
— Не е толкова просто, Бриена.
Той направи пауза и аз зачаках.
— Преди двайсет и пет години трима лордове се опитали да детронират Ланън — поде той. Знаех тази жестока, кървава история, и въпреки това сърце не ми даваше да кажа на Картие да спре да разказва. — Лорд МакКуин. Лорд Морган. Лорд Кавана. Искали да поставят на трона най-голямата дъщеря на лорд Кавана. Но без Камъка на здрача и без Канона на кралицата, другите лордове отказали да ги последват. Планът се провалил. Ланън си отмъстил, като убил лейди МакКуин, лейди Морган и лейди Кавана. Убил също и дъщерите им, някои от които били още деца, защото един мевански крал винаги ще се бои от жените, докато Канонът на кралицата на Лиадан чака да бъде открит.
Историята накара сърцето ми да натежи от скръб. Усетих болка в гърдите, защото половината ми наследство идваше от тази земя — красив, горд народ, който бе потопен в тъмнина.
— Бриена.
Примигнах, за да прогоня тъгата и страха, и го погледнах.
— Един ден ще се въздигне кралица — прошепна той, сякаш книгите имаха уши и можеха да ни подслушат. — Навярно ще се случи, докато сме още живи, във време, което ще дойде след нас. Но Мевана ще си спомни коя е и ще се сплоти в името на велика цел.