Неволно изпитах неудобство, когато Брайс продължи да държи ръката ми, отвеждайки ме до един по-тих ъгъл на палатката, където в нежна светлина от свещи бяха подредени два стола.
Седнах и устоях на порива да избърша длан в полите си, докато той ми носеше чаша ликьор. Точно тогава видях, че Картие най-сетне се беше върнал в палатката. Беше заел свободното място на Брайс и говореше с червенокосия покровител; моят наставник, изглежда, се чувстваше непринудено и кръстоса крака.
— Чувам, че имате доста добри познания по история — заяви Брайс, като се настани в стола до мен.
Отместих очи от Картие и казах:
— Може ли да попитам как се сдобихте с тези сведения, мастър Брайс?
— Сири ни осведоми — отговори той. Опитах се да отгатна възрастта му; предположих, че беше някъде в началото на трийсетте. Беше привлекателен, с будни и дружелюбни очи; гласът му беше шлифован, сякаш бе посещавал само най-добрите училища, беше се хранил на най-богатите трапези, бе танцувал с най-прелестните жени. — Което, признавам, ме интересува, защото самият аз съм историк.
Сири бе нарекла и мен историчка. Същото бе направил и Картие, който бе признал, че принадлежеше към този клон, макар да беше избрал да преподава. Очите ми безпомощно се зареяха отново към Картие.
Той вече ме гледаше; наблюдаваше ме с напълно безизразно лице, докато седях в този ъгъл с Брайс Матийо. Сякаш бях непозната за учителя и осъзнах, че Николас с кестенявата коса — му разказваше нещо, а Картие не чуваше нито дума.
Брайс също ми говореше нещо.
Обърнах се обратно към покровителя; кожата ми се бе просмукала от пот в горещината на вечерта.
— Простете, мастър Брайс. Не чух какво казахте.
— О. — Той примигна. Ясно ми беше, че не бе привикнал да го пренебрегват. — Попитах ви дали бихте искали да поговорите за любимото си родословие. Понастоящем работя за кралските писари, за да се уверя, че историческите им документи са точни. Имам нужда от помощник, някой, който е с точно толкова остър ум и толкова запален като мен, момиче, и познава родословията като линиите върху дланта си.
Още едно партньорство.
Това ме заинтригува. И затова се престорих, че Картие не беше в онази палатка, и се усмихнах на Брайс Матийо.
— Разбира се, господине. Харесвам родословието на Едмон Фабре.
Така че заговорихме за Едмон Фабре и тримата му синове, които на свой ред бяха имали още трима сина. Справях се добре, въпреки потта, която започна да се стича по гърба ми, въпреки корсета, който бе безумно неудобен, въпреки начина, по който продължаваше да ме докосва погледът на Картие.
Но после сбърках. Дори не осъзнах, че съм казала погрешното име, докато не видях гримасата на Брайс Матийо, сякаш беше помирисал нещо лошо.
— Със сигурност имате предвид Фредерик, не Жак.
Застинах, опитвайки се да свържа онова, което бях казала, с неговото твърдение.
— Не, мастър Брайс. Мисля, че е бил Жак.
— Не, не, бил е Фредерик — възрази Брайс. — Жак е роден едва две поколения по-късно.
Действително ли бях пропуснала цели поколения? Но, по-важно, наистина ли ме беше грижа?
Паметта ми изневери и предпочетох да се засмея, за да го прикрия.
— Разбира се, сбърках. — Пресуших ликьора, преди да успея да се изложа още повече.
Спаси ме влизането на един прислужник, който съобщи, че в момента поднасят вечерята в голямата централна шатра.
Изправих се несигурно на крака, с толкова изопнати нерви, че сериозно обмислих възможността да се втурна обратно към къщата, докато до мен дойде третият покровител; беше толкова слаб и висок, че главата му почти опираше в горния край на палатката.
— Може ли да ви отведа на вечеря, Бриена? — попита наставникът с кестенявата коса. Гласът му беше много мек и изтънчен, но не се заблуждавах; в него имаше стоманена твърдост. Разпознах я, защото Картие много приличаше на него.
— Да, мастър Николас. За мен ще е чест.
Той ми предложи ръката си и аз я поех, отново обзета от колебание, защото докосвах непознат мъж. Той беше по-възрастен, навярно на възрастта, на която би бил баща ми. Така че това докосване ми се струваше благоприлично, не толкова опасно, колкото да държа за ръка Брайс Матийо.
Тръгнахме преди останалите, отправяйки се към централната шатра.
Имаше три кръгли маси, с по девет стола във всеки кръг, и местата не бяха предварително определени. Вечеря, чието предназначение беше адептите да се смесят и общуват помежду си — помислих си с подновен ужас, докато Николас избираше място, където да седнем. Настаних се в стола си; погледът ми обхождаше палатката, докато моите сестри-възпитанички, покровителите и ариалите им бавно влизаха.