Напразно се опитах да придам на лицето си увереност вместо притеснение, но предателското ми сърце започна да блъска като чук, строшавайки маската ми на парчета.
— И защо? Мислех, че вашата област са науките — отбеляза той.
Слънцестоенето започна да се разплита и разпада около мен, като макара със среднощни нишки, и не можех да го уловя. Николас изглеждаше озадачен и излъган. Не беше тайна, че бях изучавала и четирите области, но той явно не бе знаел. Внезапно си дадох сметка как изглеждах.
— Започнах обучението си в Магналия, като изучавах изобразително изкуство — казах с овладян тон, но срамът се долавяше в подтекста на думите ми. — Една година се обучавах в драматично изкуство, още една — по музика, и след това — една по духовитост, преди да започна да овладявам науките.
— Истински начетена възпитаничка! — извика един от покровителите на Сибил и вдигна високата си чаша за вино към мен.
Не му обърнах внимание, приковала поглед върху Николас, призовавайки го със силата на волята си да разбере.
— И така, от колко години се занимавате с науки? — попита той.
— Три.
Това не бе желаният от него отговор. Не бях адептът, когото искаше.
Нощта приключи за мен в този момент.
Продължих да седя до Николас, докато поднасяха останалите блюда, но интересът му се беше изпарил. Разговаряхме с хората, събрани около нашата маса, и след като поднесоха марципановите сладкиши за десерт, се насилих да се смеся с другите. Стараех се да разговарям и да се смея, докато полунощ отмина и половината покровители се оттеглиха по стаите, и в палатката на Мерей останахме само няколко души, които се наслаждавахме на песен след песен.
Едва тогава се измъкнах от палатките и се загледах в градините, пропити с тиха лунна светлина. Имах нужда от един миг насаме, за да „смеля“ това, което се беше случило току-що.
Тръгнах по пътеките, оставяйки живите плетове, розите и бръшлянът да ме погълнат, докато нощта отново ми се стори мирна и спокойна. Стоях пред градинското езерце и подритвах няколко камъчета в тъмната вода, когато го чух.
— Бриена?
Обърнах се. Картие стоеше на известно разстояние от мен, прикрит в сенките, не беше сигурен дали исках да бъде тук или не.
— Учителю Картие.
Той дойде до мен и тъкмо бях решила да не му казвам нищо, когато попита:
— Какво стана?
Въздъхнах, отпускайки ръце върху твърдите банели на корсета си.
— Ах, учителю, нима съм толкова лесна за разчитане?
— Нещо се случи на вечеря. Видях го в лицето ти.
Никога не бях долавяла съчувствие в тона му до този момент. Можех да усетя вкуса на съжалението в гласа му, като захар, топяща се върху езика, разкайваше се, че не беше седнал до мен. А ако беше, навярно можеше да е различно. Навярно щеше да успее да поддържа интереса на Николас Бабино изострен.
Най-вероятно не.
— Струвам се необразована на Матийо, и неопитна — на Бабино — признах най-накрая.
— Как така? — Думите му бяха остри, гневни.
Наклоних глава, косата ми се разстла по рамото, докато му се усмихвах скръбно в лунната светлина:
— Не го приемайте лично, учителю.
— Приемам лично всичко, когато става дума за теб и Сири. Кажи ми, какво казаха те?
— Ами, забравих цели две поколения в родословието. Брайс Матийо беше много обезпокоен от това.
— Не ме е грижа за Брайс Матийо — бързо отвърна Картие. Запитах се дали не ревнуваше мъничко. — А Николас Бабино? Той е покровителят, когото искам за теб.
Сега осъзнах, че беше искал да стана ариал. И сигурно беше знаел, че Сири ще предпочете лекаря. Беше разчел нея без усилие, но мен? Потръпнах въпреки топлината, защото той изобщо не ме познаваше. И не се предполагаше да стане, както искаше той; важното беше какво исках аз за себе си.
Представяхме си два различни образа и не бях сигурна дали беше възможно да ги съчетаем в нещо красиво.
— Май казахте, че съм историк, а не учител — отбелязах.
— Казах — отвърна той. — Предвид всичко това ние с теб си приличаме много, Бриена. И смятам, че всички историци би трябвало да започнат като учители. Времето, което прекарах тук в Магналия, по никакъв начин не е потушило любовта ми към историята. По-скоро я разпали, преди това умът ми просто тлееше като въглен.
Взирахме се един в друг; звездната светлина смекчаваше сенките, които бяха паднали между нас.
— Кажи ми какво каза той — кротко настоя Картие.