Последвах музиката, на Мерей към светлината и топлината на залата. Валенианците се бяха събрали на масите си за вечеря. Огънят бумтеше, хералдичните елени проблясваха от издълбаните си места в стените. И така тръгнах по пътеката на голямата зала; роклята ми се влачеше по глазираната мозайка и оставяше диря от дъжд зад мен.
Чух как мъжете замлъкнаха, а смехът утихна, когато валенианците забелязаха влизането ми. Музиката мъчително секна, струните на Мерей издрънчаха, когато лъкът й се хлъзна рязко по тях. Почувствах погледа на Картие като слънчева светлина, но не реагирах. Чувствах как всички ме наблюдаваха, но аз имах очи само за лорда, който седеше на подиума.
Аленах ме забеляза веднага щом влязох. Беше ме чакал; загледа как се приближавах към него и остави бокала си; рубинът на показалеца му проблесна.
Извървях целия път до стълбите на подиума, а там спрях, заставайки точно пред него. Разтворих длани, почувствах как дъждът капеше от косата ми.
— Здравей, татко — казах му; гласът ми се извиси като птица нагоре до най-високите носещи греди.
Брендан Аленах се усмихна:
— Добре дошла у дома, дъще.
Двайсет и осем
Раздвоено сърце
— Райън? Отстъпи на дъщеря ми законното й място.
Видях как Райън се сепна, зашеметен от искането на баща си. Загледах как лицето му се разкривяваше от ярост към мен, понеже най-големият му страх току-що беше облечен в плът и кръв.
Изгубената дъщеря беше дошла да си вземе обратно наследството.
Оставих го да се надигне, просто за да видя дали щеше да го направи. А после повдигнах ръка и казах:
— Райън може да си запази мястото, засега. Бих искала да поговоря насаме с теб, татко.
Очите на Аленах — в блед нюанс на синьото, като коварен лед върху езеро — проблеснаха от любопитство. Сигурно очакваше подобно нещо, защото се изправи без колебание и протегна към мен дясната си ръка.
Изкачих се на подиума, заобиколих масата и поставих пръсти в неговите. Той ме изведе от залата, нагоре по стълбите, надолу по коридор, по който още не бях минавала. Отведе ме в личното си крило; обширна поредица от свързани стаи, които бяха пищно обзаведени.
Първата стая бих определила като гостна; място, където да посрещаш близки приятели. Имаше голямо огнище, в което гореше буен огън, и няколко кресла, застлани с овча кожа. На едната стена имаше внушителен гоблен с изобразен върху него бял елен рогач, който скачаше със забити в гърдите му стрели, и толкова много окачени животински глави, които сякаш ме наблюдаваха; светлината на огъня ближеше изцъклените им очи.
— Седни, дъще, и ми кажи какво мога да ти донеса за пиене — каза Аленах и пусна пръстите ми, за да отиде до едно бюро, по което искряха бутилки вино, керамични кани с ейл и комплект златни бокали.
Седнах в креслото най-близо до огъня, треперейки заради мократа си рокля.
— Не съм жадна.
Почувствах как хвърли поглед към мен. Не откъсвах поглед от танцуващия огън, слушах как си наливаше питие. Бавно прекоси пода и седна в креслото срещу мен.
Едва когато и двамата бяхме неподвижни, срещнах погледа му.
— Погледни се — прошепна той. — Прекрасна си. Също като майка си.
Тези думи ме разгневиха:
— Така ли разбрахте, че съм аз?
— Най-напред те помислих за майка ти, щом те видях да влизаш в тронната зала. Помислих, че се е върнала да ме преследва — отвърна той. — Докато ме погледна и разбрах, че си ти.
— Хмм.
— Не ми вярваш?
— Не. Нуждая се от доказателства, милорд.
Той кръстоса крака и отпи глътка вино, но прозорливите му сини очи нито за миг не се откъснаха от моите.
— Много добре. Мога да ти дам всички доказателства, които пожелаеш.
— Защо първо не ми разкажете как се запознахте с майка ми?
— Майка ти посети Дамхан заедно с дядо ти за един организиран лов преди около осемнайсет години — поде Аленах с глас, гладък като коприна. — Три години преди това бях изгубил съпругата си. Все още скърбях за смъртта й, мислех, че никога няма да погледна друга жена. Докато не пристигна майка ти.
Трябваше да впрегна цялата си вътрешна сила, за да прикрия презрението си, да задуша сарказма си. Възпрях го, заставяйки се да мълча, за да продължи разказа си.
— Майка ти и дядо ти отседнаха тук за около месец. През това време я обикнах. Когато си тръгна с дядо ти за Вадения, нямах представа, че носи теб. Но двамата започнахме кореспонденция и щом научих за теб, я помолих да се върне в Дамхан, да се омъжи за мен. Дядо ти отказа да го позволи, смяташе, че съм съсипал дъщеря му.