Аленах коленичи на пода пред мен и улови лицето ми в ръцете си. Тези предателски ръце.
— Ти си единствената ми дъщеря. И ще те отгледам като бъдеща кралица на тази земя.
Идваше ми да се изсмея, идваше ми да заплача. Исках да откъсна този ден, да го изгоря, да забравя, че някога се беше случил. Но ръцете му ме държаха стабилно и трябваше да се вслушам в безумното му твърдение.
— И как, милорд, ще ме направите кралица?
Мрачна светлина проблесна в очите му. За миг сърцето ми спря и си помислих, че беше разбрал за камъка. Но ние не бяхме Кавана. Камъкът беше безполезен за нас.
— Някога отдавна — промърмори той — нашият предтеча взел нещо, което било от съществена важност Мевана да остане владение на кралица. — Палците му леко погалиха бузите ми, когато сведе усмихнато лице към мен. — Нашият Дом крие Канона на кралицата от поколения насам. Съхранява се в този замък и аз ще възкреся Канона, за да те поставя на трона, Бриена.
Затворих очи, трепереща.
През всичките тези години домът Аленах бе държал Камъка на здрача и Канона на кралицата. Моят дом бе унищожил цяло родословие кралици, беше принудил магията да заспи, беше дал власт на жесток крал като Ланън. Тежестта на деянията на моите предци ме накара да се превия; щях изцяло да се разтопя в пода, ако Аленах не ме придържаше изправена.
— Но аз съм наполовина валенианка — възразих и отворих очи да го погледна. — Незаконородена съм.
— Аз ще те узаконя — каза той. — И няма значение дали си само отчасти от мевански произход. Във вените ти тече благородна кръв, а като моя дъщеря имаш законно право над трона.
Трябваше да го оборя още тогава, преди изкушението да пусне корени в мен. Но Канонът на кралицата… нуждаехме се от него. Имахме камъка, но ни трябваше и законът.
— Покажете ми Канона — поисках.
Ръцете му бавно се отместиха от лицето ми, но той продължи да се взира в мен:
— Не. Не и докато не ми се закълнеш във вярност. Не и докато не узная, че напълно се отричаш от МакКуин.
О, той си играеше с мен. Манипулираше ме. Това ме накара да го презирам още повече; изпитваше нужда да се състезава с Журден, искаше ме само да демонстрира собствената си власт.
Няма да се хвърлям прибързано в това — помислих си.
Така че си поех дълбоко дъх и казах:
— Оставете ме да обмисля това през нощта, милорд. Ще ви дам отговора си на сутринта.
Той щеше да уважи молбата ми. Беше меванец, а за него дадената дума бе нерушима клетва. Валенианците имаха своето изящество в светския етикет и своята вежливост, но меванците имаха думата си, проста и обвързваща.
Аленах ми помогна да се изправя на крака. Поръча да ми приготвят топла вана в стаята с еднорога и ме остави за нощта. Киснах във водата, докато кожата ми се сбръчка, като се взирах в огъня и мразех произхода си. После станах и облякох нощната риза, която ми беше осигурил, тъй като бях оставила всичките си притежания при Журден.
Седнах пред огъня с камъка и медальона, скрити под мекия вълнен плат на нощницата ми, и се почувствах пленница на собствените си ужасни мисли.
Бях пристигнала в Дамхан тази вечер, смятайки, че Аленах нарочно дразнеше и предизвикваше Журден с претенциите си към мен. Сега обаче бях наясно… Бях кръв от неговата кръв, елен, прескачащ лаврови клони, единствена дъщеря на един жесток човек.
А той искаше да ме превърне в кралица.
Затворих очи и започнах да прокарвам пръсти през заплетената паяжина, в каквато се беше превърнал животът ми.
За да съживя Канона, щеше да ми се наложи да се закълна във вярност на Аленах.
Ако се закълнях във вярност на Аленах, щях или да го последвам като му позволя да ме постави на трона, или да го предам и да взема Канона със себе си в Мистуд.
Ако откажех да се закълна във вярност на Аленах, нямаше да открия Канона. Пак щях да отида в Мистуд с камъка, както беше планирано. Но Аленах можеше да ме затвори под ключ в кулата на Дамхан.
— Бриена?
Хвърлих поглед надясно и видях Картие в стаята ми. Дори не го бях чула да влиза през тайната врата; толкова бях вглъбена в собствените си мрачни размишления. Той дойде до стола ми, коленичи пред мен и сложи длани на коленете ми, знаеше, че бях другаде и докосването му щеше да ме върне обратно.
Загледах как светлината на огъня целуваше златните нишки на косата му и оставих пръстите си да преминат бързо през нея; той затвори очи в отговор на милувката ми.
— Той е мой баща — прошепнах.
Картие ме погледна. В очите му имаше такава тъга, чувстваше всяко мехурче болка вътре в мен.
— Знаехте ли, че е той? — настоях.