— Амадин? — попита настойчиво Люк, искайки отговор от мен.
— Хмм? — лениво отвърнах с хъмкане, едновременно го дразнех и развеселявах, когато Изолт отвори вратата.
— Добре дошли — поздрави тя и ни пусна вътре.
Първото, което забелязах, беше, че носеше ленена риза с дълги ръкави и бричове. Никога не бях виждала жена да носи панталони, пито пък да изглежда така естествено в тях. Това ме накара да й завидя, че можеше да се движи толкова свободно, докато аз все още бях с тежките си бухнали поли.
Люк окачи наметалото си на адепт във фоайето, а после я последвахме надолу по коридора в преддверието на къщата; помещение с каменен под, прозорци, разделени с вертикални колони, и голяма дъбова ракла. Върху раклата имаше два дървени дълги меча, които Изолт взе.
— Трябва да призная — каза кралицата и духна едно немирно тънко кичурче от тъмночервената си коса, за да не влиза в очите й, — че винаги съм била ученик, никога учител.
Усмихнах се и поех очукания тренировъчен меч, който протегна към мен:
— Не се тревожи; аз съм много добра ученичка.
Изолт отвърна на усмивката и отвори задната врата. От нея се влизаше в квадратен вътрешен двор, обграден от високи тухлени стени, заслонен с преплетени дървени греди, около които нагъсто се увиваха лози и пълзящи растения. Мястото беше много закътано и уединено; само няколко петна слънчева светлина галеха отъпканата земя.
Люк преобърна една кофа с дъното нагоре, за да седне до стената, аз отидох при Изолт в центъра на вътрешния двор.
— Един меч има три основни предназначения — каза тя. — Да сече, да мушка и да предпазва.
Така започна първият ми урок. Тя ме научи как да държа главичката на ефеса, после ми показа петте основни позиции; средна, ниска, висока, задна, и висящ гард. Премина към четиринайсетте основни гарда. Точно бяхме усъвършенствали вътрешния ляв гард, когато жената-шамбелан ни донесе поднос със сирене, грозде и хляб, заедно с гарафа с билкова вода. Дори не бях усетила часовете, които се бяха изнизали, бързи и топли, нито че Люк беше заспал до стената.
— Да си отдъхнем — предложи Изолт и избърса потта от челото си.
Люк се събуди стреснато, като бършеше слюнка от ъгълчето на устата си, докато се приближавахме към него.
Тримата седнахме на земята с подноса с храна в центъра на триъгълника, който оформяхме, и си подавахме гарафата, докато ядяхме и се разхлаждахме под сянката. Люк и Изолт си подхвърляха закачки с роднинска привързаност, която ме накара да се запитам какво ли е било за тях усещането да израснат във Вадения. Особено за Изолт. Кога баща й, й беше казал, че й беше предопределено да възвърне трона?
— Дукат за мислите ти — каза Люк и подхвърли към мен една монета от джоба си.
Улових я по рефлекс и казах:
— Просто си мислех как и двамата сте отгледани тук. Сигурно ви е било много трудно.
— Е — каза Люк и пъхна зърно грозде в устата си. — В много отношения Изолт и аз сме истински валенианци. Възпитани сме във вашите обичаи, вашата вежливост. Не помним нищо за Мевана.
— Бащите ни обаче не ни позволиха да го забравим — добави кралицата. — Знаем какъв вкус има въздухът, как изглежда страната, как звучи истински тамошен акцент, какво олицетворяват нашите Домове, макар че самите ние все още не сме го изпитали.
Около нас се спусна дружелюбно мълчание, докато всеки от нас отпиваше последна голяма глътка от гарафата.
— Научих, че си от мевански произход по бащина линия — каза ми Изолт. — Значи си като Люк и мен. Израсла си тук, обичаш това кралство, приемаш го като част от себе си. Но у теб има нещо повече, което дори не можеш да започнеш да опознаваш напълно, докато не прекосиш канала.
Люк изрази съгласието си с кимване.
— Понякога си представям, че ще бъде, сякаш цялото ни време тук е било само сън — продължи кралицата и хвърли поглед надолу към една нишка на ръкава й. — Че когато се върнем в победените си земи, когато отново застанем в залите си сред нашите хора… чувството ще бъде, сякаш най-сетне сме се пробудили.
Отново замълчахме, всеки от нас беше вглъбен в собствените си мисли, собственото ни въображение тихо разцъфваше, докато си представяхме какво би било да видим Мевана. Изолт бе тази, която прекъсна вглъбението; изтупа трохите от ризата си, а после ме бутна по коляното.
— Добре, да оттренираме още един гард, и приключваме — каза Изолт и ме дръпна отново в центъра на пръстта. Взехме мечовете си; Люк лениво дъвчеше последния хляб, докато ни наблюдаваше с полуспуснати клепачи. — Това се нарича близък ляв гард, и…