Събудих се, схваната и подгизнала, но слънчевата светлина, която струеше през прозорците ми, беше чиста и сладка.
— Тя се събуди!
Обърнах глава и видях Агнес; розовите й, закръглени бузи потреперваха, когато скочи от стола си:
— Мосю! Тя е будна!
Трепнах, когато се провикна, при настойчивото скърцане на стълбите, когато се появи Журден, спирайки за миг на прага ми, сякаш беше твърде смутен да влезе в стаята ми.
— Кажете ми — опитах се да изрека, но гласът ми се разби на парченца.
— Ще отида да ви донеса вода — обеща Агнес и ме докосна по челото. — Ах, температурата най-сетне е спаднала. Хвала на Ид. — Излезе забързано от стаята и това даде възможност на Журден да се вмъкне, все още леко колебливо.
Най-сетне се настани в стола до леглото ми, който Агнес бе освободила.
— Какво изпуснах? — изграчих отново с чувството, че някой тъпче въглени в гърлото ми.
— Шшт, просто слушай — каза Журден. Държеше се, сякаш му се искаше да посегне към ръката ми, но твърде много се стесняваше да го направи. — Всичко, което планираш, ще се осъществи. Поканата е фалшифицирана, разполагаме с паричната сума, която Аленах иска за лова. Д'Арамис смята да прекоси канала другата седмица. Ще отседне в Дамхан под предлог, че идва за лова, но ще е там да събере и подготви тихомълком войската ми. В допълнение към това го помолих да те държи под око, да бъде твой щит, твоя закрила, твой съюзник, в случай че имаш нужда от него.
— Но, татко — изхриптях, — аз не знам как изглежда.
— Известно ми е, но се погрижихме за това. През първата си вечер в Денхам, когато влезеш в залата за вечеря, носи в косата си ето това. — Журден извади от джоба си сребърна роза, инкрустирана с мънички рубини по краищата. Постави я в дланта ми. — Така ще те разпознае д'Арамис, макар че вероятно ще си една от малкото жени там. Той ще носи късо червено палто, в средата на което ще е пришит този герб. — Той измъкна парче пергамент. Примигнах, със зрение, все още замъглено от болестта, но видях, че беше рисунка, която изобразяваше голям дъб, ограден в кръг. — Обсъдихме го подробно и всички стигнаха до заключението, че е най-добре щом осъществиш зрителен контакт с него първата вечер, да избягваш д'Арамис през останалото време. Ако го заловят, не искам да го последваш. Разбираш ли?
Ах, бащински заповеди! Звучеше толкова строго, толкова страховито. Но в очите му още проблясваше онова пламъче, онази звезда на тревога. Прииска ми се да можех някак да я угася.
— Да — казах.
— Хубаво. И така, още един извод, който направихме снощи; когато отидеш в Лионес, за да се обърнеш към Ланън… ако Аленах не присъства в кралската зала, не отправяй молбата за моето допускане. Ще трябва да изчакаш следващия четвъртък, а Лиъм има списък със защитени къщи, в които тепърва трябва да те отведем… — Потупа джоба си и се намръщи. — Всичко това е решено, защото ако се явиш пред Ланън, без Аленах да е там, най-вероятно ще бъдеш задържана в кулата на замъка. Ясно ли е? Ще действаш само ако видиш Аленах да стои вляво от трона и да носи герба си. Помниш ли герба на Аленах?
Кимнах; гласът ми бе твърде слаб, за да се опитам да говоря, въпреки че безброй въпроси започнаха да заливат ума ми.
— Много добре. — Погледът му омекна, сякаш виждаше нещо в далечината, което аз не можех да различа. — Ще прекосиш канала в последния ден на септември, което ще ти позволи да стигнеш до Лионес на първи октомври. Пада се четвъртък. Кралските изслушвания обикновено отнемат цял ден, но бих препоръчал да отидеш рано, защото от Лионес до Дамхан има шест часа път.
— Не се тревожи — изхриптях, в отговор на което той ми отправи ироничен поглед.
— Това е все едно да ми кажеш да не дишам, Амадин. Ще се тревожа във всеки миг, който те няма.
— Вече… мога да си служа с меч.
— И аз така чух. И се радвам, че повдигна въпроса, защото… — Пъхна ръка в жакета си и измъкна кама в кожена ножница. — Това е за теб; оръжие, което ние, меванците, наричаме „къса сабя“. Носи го на бедрото си под роклята, постоянно. Нужно ли е да ти показвам най-добрите места за намушкване? — Постави я в другата ми ръка, така че сега имах украшение във форма на сребърна роза и кама. Доста противоречиво, но пламък на нетърпеливо очакване стопли гърдите ми.
— Знам къде — казах с мъка. Можех да посоча всички важни артерии и вени в тялото, онези, които да срежеш, за да умре някой от кръвозагуба, но бях твърде слаба.
— Лиъм ще обсъди с теб най-добрите начини за влизане и излизане в и от Дамхан — продължи Журден. — Ще трябва да измъкнете камъка нощем, когато замъкът спи. Смятаме за най-удачно да се предрешиш като прислужница и да използваш слугинските помещения, за да се вмъкваш и измъкваш.