Бе повече от драскотина. Англичанин или не, Серина малко се засрами от себе си. Очевидно раната му се бе отворила, докато бе носил Кол. Докато попиваше кръвта, която бе започнала обилно да тече, забеляза, че в мускулестото му рамо имаше поне петнадесет сантиметров прорез.
Кожата му под ръцете й бе топла и гладка. Бригъм не миришеше на парфюми и пудри, както си бе представяла, че миришат всички англичани, а на коне, на пот и на кръв. Странно, но това я трогна и направи пръстите й по-нежни, отколкото бе възнамерявала.
Имаше лице на ангел, мислеше Бригъм, докато тя се навеждаше над него. И душа на вещица. Интересно съчетание, реши той, когато долови дъх на лавандула. Устни, създадени за целувки, и враждебни очи, които можеха да пробият дупка в мъжа. Какви ли бяха на пипане косите й, уловени в мъжки длани? Прииска му се да ги погали, просто за да види реакцията й. Ала реши, че една рана за днес му стига.
Серина работеше умело и мълчаливо, почистваше раната и я налагаше с един от билковите мехлеми на Гуен. Миризмата бе приятна и й напомняше за гора и цветя. Тя почти не забелязваше, че неговата английска кръв бе върху пръстите й.
Посегна към бинтовете и Бригъм се размърда. Изведнъж се озоваха лице срещу лице, толкова близко, колкото могат да бъдат мъж и жена, без да се прегърнат. Серина почувства дъха му върху устните си и бе изненадана от бързото трепване на сърцето си. Забеляза, че очите му бяха сиви, по-тъмни, отколкото когато я бе огледал студено на пътя. Устните му бяха красиви, сега извити в усмивка, която променяше острите му аристократични черти в нещо достъпно.
Стори й се, че усеща пръстите му върху косите си, но бе сигурна, че се лъже. За момент, може би за два момента, в съзнанието й нямаше нищо и тя можеше само да го гледа и да се чуди.
— Ще оживея ли? — попита той.
Това бе достатъчно, този подигравателен, самодоволен английски глас. Нищо друго не й трябваше, за да я освободи от каквато и магия да й бяха направили очите му. Серина му се усмихна и стегна бинта достатъчно силно, за да го накара да подскочи.
— О, извинете ме, милорд — изпърха тя с мигли. — Да не ви заболя?
Бригъм я погледна кротко и помисли колко ли би му било приятно да я удуши.
— Моля, не се безпокойте за това.
— Няма да се безпокоя. — Серина стана да отнесе купата с кървавата вода. — Не е ли странно, че английската кръв е толкова рядка?
— Не бях забелязал. Шотландската кръв, която пролях днес, ми се стори доста бледа.
Тя се извъртя.
— Ако това е била кръвта на Кембъл, значи сте отървали света от още един борсук, ала няма да ви благодаря за това или за каквото и да било друго.
— Късате ми сърцето, милейди, когато аз живея само за вашата благодарност.
Серина грабна една дървена купа — въпреки че майка й би я накарала да вземе порцеланова — напълни я със задушено и така я стовари на масата, че половината се разсипа. После му наля бира и хвърли в една дървена паница две овесени питки. Жалко, че не бяха корави.
— Вечерята ви, милорд. Внимавайте да не се задавите.
Той се изправи и за пръв път тя забеляза, че бе висок почти колкото брат й, макар и не толкова мускулест.
— Брат ви ме предупреди, че сте зла.
Серина опря юмрук на хълбока си и го погледна изпод ресници, много по-тъмни от разрошената коса.
— Имате късмет, милорд, така ще знаете, че не трябва да ме ядосвате.
Бригъм пристъпи към нея. Бе неизбежно, като се имаше предвид характера му и склонността му да се бие лице в лице. Тя вирна брадичка, сякаш чакаше с нетърпение сблъсъка.
— Ако сте намислили да ме гоните в гората с меча на дядо си, помислете си пак.
Устните й трепнаха, въпреки че Серина се мъчеше да сдържи усмивката си. Смехът правеше очите й почти толкова красиви, колкото гневът.
— Защо? Бърз ли сте в краката, сесънек? — обърна се тя към него с келтската дума за омразните английски нашественици.
— Достатъчно бърз, за да подкося вашите крака, ако имате късмет да ме хванете. — Взе ръката й и не бе нужно нищо друго, за да изтрие усмивката от очите й. Въпреки че дланта й се сви в юмрук, той я поднесе към устните си. — Моите благодарности, госпожице Макгрегър, за вашите нежни грижи и гостоприемство.
Серина се обърна вбесено и изфуча навън.
Когато Иън Макгрегър се върна с най-малкия си син, бе непрогледна тъмнина. След като хапна набързо, Бригъм влезе в стаята, която му бяха дали, за да остави семейството на спокойствие и да си даде време да помисли. Кол бе описал доста добре Макгрегърови. Фиона бе прелестна, с достатъчно сила в лицето и поведението си, за да добави към красотата й кураж. Младата Гуен бе сладка и кротка, със свенливи очи… И с нетрепващи ръце, когато зашиваше раздрана плът.