Милият строг Паркинс беше бесен, че остава в Лондон, докато неговият лорд пътува из дивите шотландски планини. Той бе един от малцината, които знаеха истинската цел на пътуването, но това го караше само още повече да настоява да придружи своя господар.
Бригъм нагласи огледалото за бръснене. Паркинс бе предан, помисли той, ала едва ли умееше да се бие. Никой джентълмен в Лондон нямаше по-изискан лакей но Бригъм нямаше нужда от лакей по време на престоя си в Гленроу.
С въздишка започна да точи бръснача си. Сигурно не можеше да направи нищо за раздраното си сако или за клюмналите дантели, ала можеше поне да се избръсне.
Когато се приведе в приличен вид, слезе долу. Фиона го посрещна с престилка върху простата си вълнена рокля.
— Лорд Ашбърн, надявам се, че добре си починахте.
— Много добре, лейди Макгрегър.
— Ако разбирам какъв мъж сте, сигурно ще искате да закусите. — Тя с усмивка сложи ръка на рамото му. — Имате ли нещо против да седнете във всекидневната? По-топло е, отколкото в столовата, а и когато се храня сама, там не се чувствам толкова самотна.
— Благодаря ви.
— Моли, кажи на готвача, че лорд Ашбърн се е събудил и е гладен. — Фиона го въведе във всекидневната, където вече бе подредена маса за него. — Да ви оставя ли сега, или предпочитате компания?
— Винаги предпочитам компанията на красива жена, милейди.
Тя с усмивка прие стола, който той й подаде.
— Кол каза, че сте чаровник. — С престилка или не, седна грациозно като най-изисканите дами, които Бригъм бе познавал. — Снощи не успях да ви благодаря както трябва. Искам сега да изразя най-дълбоката си благодарност, че доведохте Кол у дома.
— Бих предпочел да го бях довел при по-добри обстоятелства.
— Вие го донесохте. — Тя му предложи ръката си. — Много съм ви задължена.
— Той е мой приятел.
— Да. — Фиона стисна леко ръката му. — И Кол така ми каза. Това не намалява моето задължение, но няма да ви притеснявам. — Моли донесе кафето и Фиона наля, доволна от възможността да използва порцелановия си сервиз. — Тази сутрин пита за вас. Може би след като закусите, ще се качите да поговорите с него.
— Разбира се. Как е той?
— Достатъчно добре, за да се оплаква — усмихна се майчински тя. — Прилича на баща си, нетърпелив, импулсивен и много, много сладък.
Говореха за най-различни неща, докато сервираха закуската. Имаше овесена каша и дебели резени шунка, прясна риба и яйца, овесени питки и различни конфитюри и желета. Въпреки че избра кафето пред сутрешното уиски, Бриг помисли, че макар и далечна, тази шотландска маса по нищо не отстъпваше на лондонската трапеза. Дамата пиеше кафе и го подканваше да яде.
Той откри, че гърленият й акцент бе очарователен, а разговорът й прям. Докато ядеше, я чакаше да попита какво бяха обсъждали със съпруга й предишната нощ. Ала въпросът така и не идваше.
— Ако ми дадете сакото си тази вечер, милорд, ще ви го поправя.
Бригъм погледна към съдрания си ръкав.
— Боя се, че никога няма да бъде същото.
Спокойните й очи срещнаха неговите.
— Правим, каквото можем, с това, което имаме. — Тя стана и Бригъм също се изправи. Полата й тихо падна. — Извинете ме, лорд Ашбърн, имам много неща да свърша, преди съпругът ми да се върне.
— Господин Макгрегър излезе ли?
— Ще се върне довечера. Всички ние ще имаме много работа, преди принц Чарлз да направи своя ход.
Фиона излезе и Бригъм вдигна вежди. Никога не бе виждал жена, която толкова добросърдечно да приема заплахата от война.
Когато се върна горе, намери Кол малко блед и със сенки под очите, но седнал в леглото и настроен да спори.
— Няма да докосна този буламач.
— Ще го изядеш до последната капка — закани се Серина. — Гуен го е направила специално за теб.
— И Дева Мария да е бръкнала с пръст в него, няма да го изям.
— Продължавай да богохулстваш и ще си го отнесеш.
— Добро утро, деца — обади се Бригъм и влезе в стаята.
— Бриг, слава Богу! — извика Кол с чувство. — Разкарай тази мома и ми донеси малко месо. Месо! — повтори той. — И уиски.
Бригъм се приближи до леглото и вдигна вежди при вида на рядката каша, която държеше Серина.
— Определено изглежда противно.
— Ами да, и аз това казвам. — Кол падна на възглавниците, доволен, че имаше мъж на своя страна. — Само някоя дебелоглава жена може да помисли, че някой ще изяде това нещо.
— Аз самият хапнах едно доста добро парче шунка.
— Шунка ли?
— Добре опържена. Моите поздравления за готвача ви, госпожице Макгрегър.
— На него му трябва каша — процеди тя през зъби. — И ще яде каша.
Бриг сви рамене и приседна на края на леглото.
— Направих каквото можах, Кол. Сега е твой ред.