— Нямам нужда от камериер, човече. Няма да ходя на никакви балове.
— Петнадесет години съм служил на бащата на моя господар и пет на моя господар. Няма да ме отпратите.
Бригъм отвори уста, после я затвори. Невъзможно бе да се спори с предаността.
— Ох, влизай, да те вземат дяволите. Студено е.
Паркинс се изкачи по стълбите, преливащ от достойнство.
— Ще се погрижа незабавно да се разопакова багажа на милорд. — Погледна още веднъж към сакото на господаря си и потреперя. — Незабавно. Ако мога да убедя милорд да ме придружи, можем веднага да ви намерим подходящо облекло.
— По-късно. — Бригъм си наметна палтото. — Искам да проверя конете. — Спусна се по стълбите, после спря и се обърна. — Паркинс, добре дошъл в Шотландия.
Едва доловима усмивка докосна тънките устни на Паркинс.
— Благодаря ви, милорд.
Джем изглежда бе успял да настани и себе си, и конете. Когато бутна дървената врата, Бригъм чу кискането му.
— Ами че прав сте, мастър Макгрегър. Вярно, лорд Ашбърн има най-големите конюшни в Лондон, че и в цяла Англия, пък аз се грижа за тях.
— Тогава искам да погледнеш моята кобила, която скоро ще се ожреби.
— Ще се радвам да я видя… След като оправя моите любимци тук.
— Джем!
— Ъ-ъ-ъ… — Той се обърна и видя Бригъм, застанал в лъч бледа зимна светлина. — Да, сър, лорд Ашбърн. За нула време ще оправя всичко.
Бригъм знаеше, че не може да се съмнява в Джем, когато става дума за конете, ала освен това знаеше, че конярят си падаше по бутилката и имаше език, който Макгрегърови можеха и да не смятат за подходящ за най-малкия си син. Затова се позабави, докато провери как бе настанен екипажа му.
— Прекрасни коне, лорд Ашбърн. — Малкълм бе започнал да помага за тимаренето. — Аз мога да ги управлявам много добре, нали знаете.
— Не бих се усъмнил. — Бригъм свали палтото си и тъй като сакото му и без това бе разсипано, се включи и той. — Може би ще успеем да намерим някой следобед, така че да ми покажеш?
— Наистина ли? — Нямаше по-бърз път до сърцето на момчето. — Едва ли ще мога да се справя с вашата карета, но ние имаме кабриолет. — Изсумтя съвсем по мъжки. — Макар че майка ми не ми дава да карам сам нищо, освен каручка с пони.
— Нали ще си с мен? — Бригъм плесна един от конете по хълбока. — Изглеждат в добра форма, Джем. Иди погледни кобилата на мастър Макгрегър.
— Моля ви, сър, защо не я видите и вие? Много е красива.
Бригъм сложи ръка на рамото му.
— Ще се радвам да се запозная с нея.
Доволен, че бе намерил сродна душа, Малкълм го хвана за ръката и го поведе през конюшнята.
— Казва се Бетси. — Като чу името си, кобилата показа глава над вратата на клетката си в очакване да бъде почесана.
— Прекрасна дама. — Тя бе дореста, с не много красиви петна, но с достатъчно хубава фигура и горда стойка. Бригъм вдигна ръка да я погали и кобилата вдигна уши и впери в него спокойните си питащи очи.
— Хареса ви. — Малкълм бе доволен, сякаш вярваше повече на мнението на животните, отколкото на хората.
В клетката Джем се зае спокойно и уверено за работа и младият Малкълм бе впечатлен от опитността му. Бетси стоеше търпеливо, от време на време въздъхваше, така че тежкият й корем се разклащаше, и размахваше опашка.
— Скоро ще се ожреби — произнесе се Джем. — До един-два дни.
— Аз искам да спя в конюшнята, ала Серина все идва и ме измъква.
— Не се безпокой, сега Джем е тук — успокои го Джем и излезе от клетката.
— Но нали ще ми съобщиш, когато дойде времето?
Джем поиска с поглед разрешение от Бригъм, получи го и кимна:
— Не бой се, ще те извикам.
— Мога ли да те помоля да заведеш Джем в кухнята? — попита Бригъм. — Той не е ял.
— Моля за извинение. — Малкълм изведнъж стана сериозен и изправи рамене. — Ще се погрижа готвачът веднага да ти приготви нещо. Довиждане, милорд.
— Наричай ме Бриг.
Малкълм се засмя, стисна официално протегнатата ръка и изскочи навън, като извика Джем да го последва.
— Оперено хлапе, ако мога да се изразя така, милорд.
— Можеш. Джем, опитай се да запомниш, че той е млад и впечатлителен. — Джем погледна неразбиращо и Бригъм въздъхна. — Ако започне да псува като английския ми коняр, на мен ще ми отрежат главата. Има сестра, която с удоволствие ще го стори.
— Да, милорд. Ще бъда самото благоприличие. Обещавам. — Джем се ухили и излезе навън след Малкълм.
Бригъм така и не разбра защо се забави. Може би защото бе тихо, а конете бяха добра компания. Бе вярно, че бе прекарал голяма част от младостта си по същия начин, както Малкълм, в конюшните. Бе научил доста интересни фрази. Можеше при нужда да запретне екипаж два пъти по-бързо, отколкото своя коняр. Можеше майсторски да кара каретата или да лекува навехнато сухожилие и много пъти бе гледал как се раждат жребчета.