— Серина? — извика отгоре малката Гуен.
— Вземи бебето. — Серина бутна Малкълм в пухкавите петгодишни ръчички. — Влез в детската стая и затвори вратата. — Сниши гласа си до шепот. — Побързай… Ако можеш, внимавай да пази тишина. — Извади от джоба на престилката бонбона, който си пазеше там. — Вземи това и бягай, преди да са ни видели. — Приклекна до стълбите и надзърна.
— Фиона Макгрегър? — попита драгунът с пъстрите нашивки.
— Аз съм лейди Макгрегър. — Фиона стоеше с изправени рамене и го гледаше спокойно. Единствената й мисъл сега бе да запази децата и дома си. Тъй като бе невъзможно да се бие, се обърна към единственото оръжие, което имаше — достойнството. — С какво право нахлувате в къщата ми?
— С правото на кралски офицер.
— А името ви?
— Капитан Стендиш, на вашите услуги. — Той свали ръкавиците си. Чакаше, надяваше се да види страх. — Къде е съпругът ви, лейди Макгрегър?
— Господарят и неговите мъже са на лов.
Стендиш даде знак и трима от войниците започнаха да претърсват къщата. Един от тях обърна една маса, като минаваше край нея. Въпреки че устата й бе пресъхнала, Фиона не отстъпваше. Тя знаеше, че капитанът може да заповяда да подпалят къщата й, както бяха запалили колибите на арендаторите й. Имаше малка надежда, че нейният или на мъжа й сан могат да ги защитят. Единственият й шанс бе да отвърне на обидата с обида, и то спокойно.
— Както видяхте, тук сме само жени и деца. Вашето… Вашето посещение е в неподходящ момент, ако сте искали да размените няколко думи с Макгрегър или с неговите хора. Или може би точно затова вие и вашите войници сте дошли толкова храбро в Гленроу?
Той я зашлеви и Фиона политна назад.
— Баща ми ще те убие за това! — Серина се втурна като стрела по стълбите, хвърли се върху офицера и впи зъби в ръката му. Той изпсува и я отхвърли настрани.
— Да я вземат дяволите тая пикла! — Вдигна юмрука, но Фиона се хвърли между него и дъщеря си.
— Значи хората на крал Джордж бият деца? Така ли управляват англичаните?
Стендиш дишаше тежко. Сега бе въпрос на гордост. Не можеше да позволи подчинените му да го видят победен от една жена и едно дете, особено, ако това бяха шотландски боклуци. Имаше заповед само да претърсва и да разпитва. Жалко, че онзи лигльо Аргайл бе убедил кралицата, в качеството й на регент, да не въвежда Закона за наказанията. Ако го бе въвела, Шотландия наистина би се превърнала в ловно поле. Все пак, кралица Керълайн беше бясна на своите шотландски поданици и едва ли щеше да иска да чуе за някакъв изолиран инцидент в планините.
Направи знак на един от драгуните:
— Качи това хлапе горе и го заключи.
Без да каже дума, войникът повлече Серина по стълбите, като се мъчеше да се опази от нейните зъби, ритници и размахващи се юмруци. Докато се бореше, тя викаше майка си и проклинаше войниците.
— Отглеждате диви котки в планините, милейди.
— Тя не е свикнала да вижда как мъж удря майка й или която и да било жена.
Ръката му пулсираше. Нямаше да си върне уважението на своите хора, като напердаши някакво хилаво хлапе. Ала майката… Усмихна се и я обходи с поглед. Майката бе друга работа.
— Вашият съпруг е заподозрян в съучастие в убийството на капитан Портинъс.
— Капитан Портинъс, който беше осъден на смърт, задето стреля в тълпата?
— Той беше помилван, мадам. — Стендиш леко опря ръка на дръжката на меча си. Дори сред себеподобните си той се смяташе за свиреп. Страхът и сплашването държаха хората му в подчинение. Същото щеше да подейства и на една шотландска никаквица. — Капитан Портинъс стреля срещу група бунтовници на публична екзекуция. След това беше измъкнат от затвора и обесен от неизвестни лица.
— Трудно ми е да съчувствам на съдбата му, но нито аз, нито някой от семейството ми знае нещо за това.
— Ако се установи, че не е така, вашият съпруг ще бъде смятан за убиец и изменник. А вие, лейди Макгрегър, няма да имате никаква защита.
— Нямам какво да ви кажа.
— Жалко. — Той се усмихна и пристъпи крачка напред. — Да ви покажа ли какво се случва на незащитените жени?
Серина блъска по вратата, докато й се разраниха ръцете. Зад нея Гуен бе прегърнала Малкълм и плачеше. Единствената светлина в детската стая бе от луната и от опожарените колиби. Отвън се чуваха викащи мъже, ридаещи жени, ала мислите на Серина бяха насочени само към майка й — оставена долу, сама и незащитена, с англичаните.
Когато вратата се отвори, тя отстъпи стреснато назад. Видя червения мундир, чу звъна на шпори. После видя майка си, гола, насинена, с разпиляна около главата и раменете коса. Фиона се свлече в краката на дъщеря си.