— Да не ме обвиняваш и задето си се родила жена? — Той я хвана за ръката, преди да бе успяла да се извърти. Шалът падна от косата върху раменете й, така че вечерната светлина, процеждаща се през вратата и пукнатините в дървото, грееше върху нея. — Може и да се проклинам, че те предпочитам такава. — Много се ядосваше на неволната си реакция към нея. — Кажи ми истината, Серина, мразиш ли ме?
— Да! — възкликна тя страстно. Искаше й се да бе вярно.
— Защото съм англичанин?
— Това е достатъчна причина за омраза.
— Не е, ала мисля, че ще ти дам причина.
За да си достави удоволствие, я привлече към себе си. За да разплете възела в стомаха си, да успокои бумтящото си сърце. Тя отскочи назад и може би щеше да му нанесе удар, но Бригъм бе подготвен и много бърз.
В момента, в който устните му се озоваха върху нейните, Серина замръзна. Бригъм я чу как затаи дъх, а после вече чуваше само бръмченето в собствената си глава. Устните й бяха като розов цвят, меки, уханни, крехки. Той изруга, обви ръка около кръста й и я притисна към себе си. Почувства как гърдите й поддават, почувства, че тялото й трепери. Собственото му тяло се бе напрегнало от неочакваните усещания, които нахлуха в него. Зад тях конете изпръхтяха и се размърдаха. В блуждаещия слънчев лъч танцуваха прашинки. Тя не можеше да се помръдне. Помисли, че може никога да не успее да се помръдне, защото всички кости в бялото й се бяха разтопили. Пред очите и блестяха цветове, толкова живи, толкова ярки, че със сигурност щяха да я ослепят Ако това бе целувка, значи никога досега не се бе целувала, защото това бе топлина, светлина, движение в една среща на устните.
Чу стон, един такъв тих, сладък стон, и така и не разбра, че бе неин. Ръката й бе на рамото му, пръстите й — впити в скъсания му ръкав. Може би щеше да залитне, ала Бригъм я държеше здраво. Дали дишаше?
Сигурно дишаше, защото още бе жива. Долавяше аромата му и той бе същият както при първата им среща. На пот, на коне, на мъж. А вкусът му… Устните й се разтвориха, жадни за още. Вкусът му бе като на топъл мед в уиски. Не бе ли вече пияна от него?
Сърцето й започна да гърми, да барабани в ритъм, какъвто не бе предполагала, че съществува. Ако имаше още, Серина искаше да го открие. Ако това бе всичко, то стигаше за цял живот. Бавно плъзна длани нагоре по ръцете му, по раменете му, в косата му. Целувката й от шокирана и отстъпчива стана търсеща и искаща.
Бригъм усети как зъбите й се впиват и внезапно безразсъдно я притисна към дирека и се нахвърли безмилостно върху устните й, въпреки че те се разтваряха гостоприемно. В този момент той бе повече затворник от нея.
Изплува като удавник, задъхващ се за въздух. Тръсна глава да я проясни.
— Боже мили, къде си се научила да правиш това?
Тук и сега. Но страните й пламнаха от срам и смущение.
Както и да се бе случило, тя му бе позволила Да я целуне и Господ да и е на помощ и бе приятно и, Господ да й е на помощ, й бе приятно.
— Пуснете ме…
— Не знам дали ще мога. — Бригъм вдигна ръка към бузата й, ала Серина отметна глава. Като се мъчеше да се овладее, той остана, където си беше, и се опита да успокои дишането си. Преди малко Серина го бе целувала като най-добрите френски куртизанки. Но сега, точно в момента, му стана болезнено ясно, че бе съвсем невинна.
Би могъл да се убие… Ако Кол не го пребиеше до смърт Бригъм стисна зъби. Да прелъсти сестрата на своя приятел… Дъщерята на човека, който му бе оказал гостоприемство… В конюшнята, сякаш бе кръчмарска слугиня! Прокашля се и отстъпи крачка назад.
— Предлагам ви най-дълбоките си извинения, госпожице Макгрегър. Това беше непростимо.
Ресниците й трепнаха. Очите й под тях не бяха замъглени от сълзи, а светеха от гняв.
— Ако бях мъж, щях да ви убия.
— Ако бяхте мъж — възрази той също толкова сковано, извиненията ми едва ли щяха да са необходими. — Поклони се и излезе с надеждата, че студеният въздух ще проясни главата му.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
С удоволствие би го убила, мислеше Серина. С меч. Не, мечът бе прекалено чист, прекалено цивилизован като за английската сган. Освен, разбира се, ако го използваше не за да сложи край на безсмисления му живот, като прободе сърцето му, а за да го реже парче по парче. Като си го представи, се усмихна. Тук един бърз удар, там бавно, мъчително рязане.
Мислите й може и да бяха страховити, ала никой, който я погледнеше, не би могъл да го разбере. Тя бе самото въплъщение на кротко женско занимание — седеше в кухнята и биеше масло. Вярно, че когато фантазиите й ставаха по-мрачни, удряше по-силно, отколкото бе искала, но силата, независимо каква бе причината й, само ускоряваше работата.