Така я видя Бригъм, когато влезе. Дългите й пръсти бяха обвити около чукалото, полата й запретната, а лицето й оживено от смях.
Да я вземат дяволите тази жена! Не можеше да откъсне поглед от нея. Да я вземат дяволите, задето го караше да я иска, само като я погледне!
Влезе почти безшумно, но Серина обърна глава. Очите им се срещнаха кратко, почти яростно, после тя отново се зае с маслото.
Погледът продължи само миг, ала той бе достатъчен да покаже на госпожа Драмънд какво бе ядосало Серина, Или по-скоро кой.
Така значи, заключа тя и не успя да сдържи усмивката си. Ръкопашен бой, без съмнение. Това според нея бе най-добрият начин да се започне ухажване. Трябваше да помисли, но граф Ашбърн определено бе от класа. А освен това имаше лице и фигура, които караха дори вдовишкото сърце да трепне.
— Мога ли да ви услужа, милорд?
— Какво? — Бригъм се обърна към госпожа Драмънд, ала погледът му не успя веднага да се фокусира. — Извинете ме. Идвам от стаята на Кол. Той иска да яде. Госпожица Гуен казва, че малко от вашата каша ще му дойде добре.
Госпожа Драмънд се изкиска и отиде до гърнето на огъня.
— Съмнявам се, че мисли така, но ще напълня една чиния и ще я изпратя горе. Ако нямате нищо против да попитам, милорд, как е момчето?
Бригъм направи грешката отново да погледне към Серина, която лениво удряше с чукалото. Ако някой му бе казал, че на един мъж може да му пресъхне устата само като гледа как жена бие масло, щеше да се изсмее. Сега обаче не виждаше нищо смешно. Прокле се и откъсна очи от нея. Щеше да му е полезно да си припомни, че вече бе прекарал една безсънна нощ заради Серина, а може би и две, ако се броеше нощта, през която заедно се грижиха за Кол.
— Днес изглежда доста по-добре. Госпожица Гуен казва, че цветът му се е върнал, въпреки че го кара да остане още в леглото.
— Тя може да го направи. Бог е свидетел, че никой не може да се справи по-добре с момчето. — Госпожа Драмънд укорително поклати глава. Смяташе Кол за най-голямото си задължение. После хвърли крадешком един поглед към Серина и видя, че тя наблюдава Бригъм изпод спуснатите си ресници. — Не искате ли и вие малко каша, милорд? Или едно парче пай с месо?
— Не, благодаря. Тръгнал съм към конюшните.
От това страните на Серина пламнаха. Бригъм вдигна вежди. Тя не проговори, въпреки че наведе глава и се нацупи, от което мускулите в корема му се стегнаха. Той също не каза нищо, кимна бързо и излезе.
— Ето това се казва мъж! — възкликна госпожа Драмънд.
— Той е англичанин — възрази Серина, сякаш това обясняваше всичко.
— Е, вярно, ала мъжът си е мъж, с поличка или с брич. А на него бричът му стои доста добре.
Серина неволно прихна:
— Една жена не би трябвало да го забелязва.
— Една жена трябва да е сляпа, за да не забележи. — Госпожа Драмънд сложи на подноса купа с каша и после, понеже имаше меко сърце, добави и малко плодов сладкиш. — Моли! Моли, мързелана такава, ела занеси това на младия господар. — Остави подноса настрани и отново се зае да бърка тестото. — Кой е онзи мъж, когото лорд Ашбърн доведе със себе си от Лондон, момиче, онзи достолепен господин?
— Паркинс. — Серина разтърка схванатите си ръце и изсумтя. Струваше й се странно, че пулсът й почти се бе успокоил веднага щом Бригъм излезе. — Неговият английски камериер. Представяш ли си, да си доведе камериер, който да се грижи за кройката на сакото му и за блясъка на ботушите му!
— Един мъж от класа е свикнал нещата да са по определен начин — отбеляза мъдро госпожа Драмънд. — Чувам, че господин Паркинс не е женен.
Серина размърда рамене.
— Сигурно е прекалено зает с колосването на дантелите на лорд Ашбърн, за да има свой собствен живот.
Или не е срещнал жена, в която да има живот за двама, помисли госпожа Драмънд.
— На мен ми се струва, че господин Паркинс трябва да се подхрани. — Тя се усмихна, остави купата и отново извика на Моли.
Класа, изсумтя наум Серина няколко чака по-късно. Само защото във вените на мъжа тече и малко синя кръв, това не го прави от класа. Това не го прави и джентълмен. Прави го само аристократ.
Във всеки случай, тя нямаше да си губи времето да мисли за граф Ашбърн. Вече почти два дни бе вързана в къщата с ежедневните си занимания, увеличени заради грижите около Кол. Сега имаше малко свободно време. Може и да си го открадваше, но по-късно щеше да навакса. Истината бе, че ако не се измъкнеше за малко, можеше да се взриви.
Майка й сигурно нямаше да одобри, че отива да поязди в гората толкова скоро преди обяд. Серина махна глава и продължи да оседлава кобилата си. Майка й още по-малко би одобрила стария брич, който бе обула. Да я убият, нямаше нерви да язди в женско седло, помисли тя и изведе кобилата от конюшнята. Щеше да се погрижи майка й да не я види, за да не трябва да се чувства разочарована от поведението й. Ако имаше късмет, никой нямаше да я види.