Възседна кобилата и пое край конюшнята, после по ниския хълм, изпъстрен с храсти и лишеи. Кобилата уверено си проправяше път по неравната земя, докато почти се скриха от къщата. Серина тръгна на юг и се помоли наум никой от семейството да не погледне през прозореца. В момента, в който потъна в гората, смушка кобилата и я подкара в галоп.
О, Господи, имаше нужда от това повече от храна, повече от вода. Една дива езда между голите дървета с вятър, биещ в лицето й, с кон, напрегнат от скоростта. Тук нямаше нужда да бъде дама, дъщеря, сестра. Трябваше да бъде само Серина. Засмя се и пришпори кобилата.
Дребните животни се стряскаха, птиците излитаха бързо нагоре. Отначало дъхът й излизаше като облак пара, после спря. Наметалото, което бе увила около раменете си, я пазеше от хапещия вятър, а движението и свободата бяха достатъчни, за да я сгреят. Всъщност, щипането на студения зимен въздух и чистият му вкус й бяха приятни.
Изведнъж й се появи желание, почти веднага заличено от чувството за вина, да препуска, да препуска, да препуска и никога да не трябва да издои още една крава, да изпере още една риза, да измие още една тенджера.
Сигурно бе грешна мисъл, реши тя. Хората в селото работеха от изгрев до залез, никога не можеха да отделят и един час за мечти. Серина, като дъщеря на Макгрегър, живееше в хубава къща, хранеше се на богата трапеза, спеше в пухено легло. Бе неблагодарна и несъмнено трябваше да го изповяда пред свещеника — както когато тайно, а после не толкова тайно мразеше манастирското училище в Инвернес.
Шест месеца от живота й, спомни си тя. Шест пропилени месеца, преди баща й да види, че бе твърдо решила да се махне оттам. Шест месеца далеч от дома, който обичаше, преживени с онези превзети кискащи се момичета, чиито семейства искаха да ги изучат да бъдат дами. Ха!
Всичко, което трябваше да знае, за да върти къща, можеше да го научи от майка си. А колкото до умението да бъде дама, нямаше по-изискана от Фиона Макгрегър. В края на краищата, самата тя бе дъщеря на земевладелец, преди много години бе живяла в Париж и дори в Англия.
И досега се случваше, когато къщната работа бе свършена и огънят гореше тихо в камината, Фиона да посвири на клавесин. Не бе ли тя научила Гуен, която имаше по-пъргави пръсти и по-търпелив характер от сестра си, да плете дантели? Фиона можеше да говори френски и да занимава всеки гостенин с любезен разговор.
Според Серина, ако имаше нужда от изисканост, можеше да се научи на нея в собствения си дом, където разговорите бяха не само за кринолинени поли и модни прически.
Сигурно онези кискащи се момичета с кожа с цвят на суроватка бяха като дамите, които лорд Ашбърн харесваше. Които криеха лицата си зад ветрила и пърхаха с мигли над тях. Те пиеха плодов пунш и носеха в чантичките си шишенца с ароматни соли и дантелени носни кърпички. Празноглави глупачки. На такива жени Бригъм би целувал ръка на пищните лондонски балове.
Когато доближи реката, забави коня. Щеше да й е приятно да поседи малко край водата. Ако имаше време, би препускала чак до езерото. Това бе нейното лично място, когато бе разтревожена или имаше нужда да остане насаме със себе си.
Днес не бе разтревожена, напомни си тя и скочи от седлото. Само искаше да поеме глътка въздух, която да си е лично нейна. Преметна поводите през един клон и облегна буза на шията на кобилата.
Пищни лондонски балове, помисли отново и въздъхна, без дори да усети, че във въздишката й прозвуча копнеж. Майка й им бе разказвала на какво приличат те. Огледалата, блестящите подове, стотиците и стотици свещи. Красиви рокли, мъже в къдрави бели перуки. И музика.
Затвори очи и се опита да си го представи. Винаги бе имала слабост към музиката. През ромона на реката дочу мелодията на менует. По-късно щеше да има рийл, бърз шотландски танц, ала в началото щеше да е бавният, прекрасен менует.
Започна да се движи под звуците на въображаемата музика, все още със затворени очи, протегнала ръка на невидимия си кавалер.
Лорд Ашбърн щеше да дава бала. Всичките красиви жени щяха да са дошли с надеждата за поне един танц с него. Серина се усмихна, изпълни плавно обръщане и си представи, че чува шумолящите фусти. Ако бе там, тя щеше да носи рокля от тъмнозелен атлаз, с вдигната нагоре напудрена коса, така че диамантите в нея да светят като лед върху сняг. Всички мъже, с пухкави дантели и обувки с катарами, щяха да са заслепени. Серина щеше да танцува с тях, един по един. Докато музиката свиреше, щеше да танцува, да се върти, да пристъпва, да се навежда в ниски, грациозни поклони.