— Ще поема риска.
— Нека тогава да ти освежа паметта. — Приближи се. — Ти беше също толкова разгорещена, колкото и аз, беше ти също толкова приятно, колкото и на мен. Не примиращо момиченце държах в ръцете си, а зряла жена, готова за любов, копнееща за любов.
— Как смеете! — изсъска Серина. — Никой джентълмен не може да говори така с дама.
— Може би. Но пък никоя дама не носи брич.
Това я жегна. Наистина, тя не бе дама и никога нямаше да бъде, въпреки че непрекъснато се мъчеше да намери в себе си начин да го стори, за да достави удоволствие на майка си.
— Каквото и да реша да нося, няма да ви позволя да ме обиждате.
— Няма ли? За Бога, това ми хареса. Откак за пръв път ме видя, ти не си правила нищо друго, освен да ме обиждаш. — Загубил търпение, я хвана за ръката. — Мислиш ли, че защото си жена, трябва да търпя подигравките ти към мен, към произхода ми, към народността ми? Не мога, по дяволите. Ти се обличаш като мъж, говориш като мъж, а после, когато ти е удобно, решаваш да се скриеш зад фустата си.
— Не се крия зад нищо. — Серина отметна глава и го погледна. Слънчевата светлина струеше през голите клони на ясените и позлатяваше косите й. — Ако ви обиждам, вие си го заслужавате. Може да сте очаровали семейството ми, ала не и мен.
— Да те очаровам — процеди той през зъби — е последната ми грижа.
— Да, вашите грижи са как ви стоят дантелите и дали са ви лъснати ботушите. Вие пристигате в моя дом с приказки за война и справедливост, но не правите нищо.
— Какво правя и какво имам намерение да правя не е твоя работа.
— Вие спите под моя покрив, ядете на моята маса. Къде бяхте, когато англичаните дойдоха да построят своите укрепления, да отведат нашите мъже в своите затвори и на своите бесилки?
— Аз не мога да променя историята, Серина.
— Вие не можете да промените нищо, нито онова, което се е случило, нито това, което ще се случи.
Пръстите му се стегнаха върху рамото й.
— Нямам намерение да обсъждам плановете си с теб, ала ще ти кажа едно нещо. Когато дойде времето, ще има промяна.
— И кого ще облагодетелства тя?
Бригъм я дръпна рязко към себе си.
— Какво искаш да кажеш?
— Какво значи съдбата на Шотландия за вас или за който и да е английски благородник? Вие сте дошли от Англия по прищявка и също толкова лесно можете да се вървете, зависи накъде ще задуха вятърът.
Лицето му побледня от гняв.
— Този път, скъпа моя, стигна прекалено далеч.
— Казвам каквото си искам. — Серина се опита да се изскубне, но откри, че рамото й бе стиснато като в менгеме. — Вие не ми давате никакво обяснение защо се присъединявате към нашата кауза, защо решавате да вдигнете меч. В такъв случай аз съм свободна да мисля каквото ми харесва.
— Можеш да мислиш каквото си искаш, ала за думите се плаща.
Досега не го бе виждала истински ядосан и не знаеше, че очите му могат да горят, че устните му могат да станат толкова твърди, сякаш лицето му е издялано от гранит. Едва не изскимтя, когато пръстите му се забиха още по-дълбоко в нежната й плът.
— Какво ще направите? — успя да попита достатъчно студено. — Ще ме заколите ли?
— Тъй като си невъоръжена, това удоволствие ми е забранено. Но пък мога да те удуша. — Серина не можеше да е сигурна дали той посегна към нея на сериозно, или просто да я сплаши. Бриг вдигна свободната си ръка и обхвана шията й. Пръстите му я стиснаха, не нежно, ала не и достатъчно силно, за да й спре въздуха, а очите му се впиха в нейните, тъмни и тежки. — Имаш много нежна шия, Серина, много бяла — промълви той с кадифен глас. — И много лесно може да бъде пречупена.
За момент тя замръзна като заек, когато ястребът се спуска върху него. Ръцете й безпомощно се разпериха, очите й се разшириха. Накъсано пое въздух, когато все пак успя да вдиша.
Тъй като реакцията й бе точно каквато бе очаквал, нито повече, нито по-малко, Бригъм се усмихна. Това момиче трябваше да се научи на обноски и му бе много приятно той да е учителят. След това обаче самият той спря да диша, когато ботушът й се заби с всичка сила в пищяла му.
Хватката му се разхлаби и Бригъм залитна назад, като изруга. Серина реши да не оценява нанесените щети, завъртя се и хукна към коня си. Без да спира да ругае, той я хвана на третата крачка. Улови я здраво през кръста и я вдигна, а тя го риташе и проклинаше. Не се биеше като жена, с писъци и нокти, а със сподавени ругатни и свити юмруци. Бригъм откри, че бе лека като врабче и се извиваше като змия.
— Стой мирно, да те вземат дяволите! Ще си платиш за това.
— Пуснете ме! — Серина се метна назад с надеждата да го извади от равновесие. — Стига да мога, ще ви убия!