— Не се съмнявам, че заслугата е нейна — добави Бригъм. — И нямам желание да видя как целият й тежък труд отива на вятъра, защото ти си прекалено горд, за да си починеш, докато можеш да бъдеш от полза.
— Черен е денят, в който един Кембъл ме спира да тръгна с баща ми да събирам от клановете помощ за Стюартите.
— О, ще имаш време. Това е само началото. — Бригъм се усмихна, усетил, че гневът на Кол отстъпва пред разума. Много приличаше на сестра си, пламваше като сухо дърво. За съжаление Серина не се успокояваше толкова бързо. — И трябва да ти напомня, че днес отиваме само на един невинен лов. Не си струва да се разпространяват слухове, че има нещо друго.
— Смятам, че в собствения си дом мога да говоря, каквото мисля — изръмжа Кол, ала отстъпи. Трябваше да изпие горчивата чаша и да си признае, че още далеч не бе готов за пътуването на запад. И, което бе по-лошо, ако настояваше да тръгне, щеше да бави останалите. — Ще се срещнеш ли с Макдоналдови и с Камерънови?
— Така разбирам. Ще има и представители на Драмъндови и на Фърпосънови.
— Ще трябва да поговориш с Камерън от Локийл. Той винаги е бил силен поддръжник на Стюартите и гласът му се чува. — Кол прокара ръка през рижата си грива. — По дяволите, аз трябваше да съм там, до баща ми, да покажа, че стоя зад принца.
— Никой няма да се усъмни в това — започна Бригъм и замълча, защото влезе Гуен с подноса със закуската. Тя хвърли един поглед към брат си, гол и бесен, и изцъка с език.
— Надявам се, че още не си си извадил конците от шевовете.
— По дяволите, Гуен! — Кол грабна едно одеяло и се уви. — Имай Поне малко уважение.
Тя с нежна усмивка остави подноса и се поклони на Бригъм.
— Добро утро, Бриг.
Бригъм допря кърпичка към устните си в напразно усилие да скрие усмивката си.
— Добро утро.
— Бриг, а? — изломоти Кол. Знаеше, че ако постои още пет минути прав, ще изпадне в неловко положение. — Прекалено фамилиарен си станал със сестра ми, Ашбърн.
Бригъм едва не трепна, като си помисли колко фамилиарен бе станал с другата сестра на Кол.
— Малко след като ти избърсахме кръвта, престанахме с официалностите. — Той взе палтото си. — Боя се, че днес ще имаш проблеми със своя пациент, Гуен. Той е в отвратително настроение.
Гуен отново се усмихна и отиде да опъне чаршафите.
— Кол никога не ми създава проблеми. — Оправи възглавниците му. — Може да се почувстваш по-добре, след като закусиш, Кол. Ако имаш желание за една кратка разходка, ще дойда с теб. Но мисля, че първо трябва да се облечеш.
Със сподавен смях Бриг иронично се поклони. Малкият ангел на Кол може и да не хапеше като сестра си, ала знаеше как да постигне своето.
— Виждам, че си в добри ръце и мога да те оставя.
— Бриг…
Бригъм сложи ръка на рамото му.
— След седмица се връщаме.
Прекалено слаб, за да спори, Кол позволи да го сложат да легне.
— Господ да е с вас.
Когато Бригъм излезе, Гуен нахлузваше през главата на Кол чиста нощница. Той се насочи към стълбите, но видя, че го чака Паркинс, изправил гръб, стиснал устни и с куфарче в ръка.
— Решил ся да се върнеш в Англия ли, Паркинс?
— Напротив, милорд, имам намерение да ви придружа на лова.
Бригъм му хвърли един бърз и невярващ поглед.
— Дяволите да ме вземат, ако го направиш.
Острата брадичка на Паркинс се вдигна, единствен знак за неговото вълнение.
— Ще придружа Ваша светлост.
— Не се побърквай, човече. Ако исках да взема някой с мен, щях да взема Джем. Той поне би могъл да помогне с нещо за конете.
Макар вътрешно да потрепери, задето го сравняват с някакъв прост коняр, Паркинс остана непреклонен.
— Аз съм убеден, че лорд Ашбърн ще има нужда от мен.
— Аз съм убеден, че няма да имам нужда — отсече Бриг и понечи да отмине.
— Въпреки това ще ви придружа, милорд.
Почти сигурен, че не бе разбрал добре, Бригъм бавно се обърна и видя Паркинс горе на стълбите, самото въплъщение на твърдостта.
— Заповядано ти е да останеш тук — произнесе той с много тих, много заплашителен тон.
Паркинс почувства как стомахът му се превръща в буца лед, ала не трепна.
— Извинете, милорд, но вашите заповеди не могат да ме убедят, че няма най-добре да изпълня задълженията си във вашата компания. Ще ви придружа.
Бригъм присви очи и слезе едно стъпало по-надолу.
— Смятам да те уволня, Паркинс.
Вдигнатата брадичка потрепери.
— Това е право на Ваша светлост. Ала и така да е, въпреки това ще ви придружа.
— По дяволите, Паркинс! — Изкаран от нерви, Бригъм изфуча надолу по стълбите. — Прави каквото искаш тогава, но да не се оплакваш от скоростта или от неудобствата.