Дни след пристигането на Бригъм в Гленроу французите нанесоха на англичаните съкрушително поражение при Фонтеной. Макар че от това надеждите на Чарлз и на много от якобитите нараснаха, крал Луи все още не бързаше да даде подкрепа за бунта. Чарлз се бе надявал да се възползва от блясъка на френската победа, ала отново бе оставен да се оправя сам.
Този път обаче той действаше. Бригъм бе и негов довереник, и негов информатор. Той знаеше точно в кой ден Чарлз, с парите от залагането на рубините на майка си, екипира фрегатата „Дутел“ и започна да подготвя още един кораб, „Елизабет“. Докато в планините продължаваха усилията да се осигури подкрепа, принц Чарлз Едуард отплава от Нант към Шотландия и към своята съдба.
Когато се чу, че принцът е на път, бе разгарът на лятото.
„Елизабет“, заедно с всичките си хора и оръжия, бе принудена от преследващите я англичани да се върне в пристанището, но „Дутел“ с Чарлз на борда продължаваше да плава към шотландския бряг, където се подготвяха да го посрещнат.
— Баща ми казва, че не мога да отида — съобщи намусено Малкълм на Бригъм в конюшнята. — Казва, че съм много малък, обаче аз не съм.
Момчето току-що бе навършило единадесет години, ала Бригъм благоразумно реши да не му го напомня.
— Кол отива, аз също.
— Знам. — Малкълм се вторачи във върха на мръсния си ботуш и помисли, че това е върхът на несправедливостта. — Отнасят се с мен като с дете, защото съм най-млад.
— Би ли поверил баща ти дома си и семейството си на едно дете? — попита внимателно Бригъм. — Когато баща ти замине със своите хора, в дома на Макгрегърови няма да има друг Макгрегър, освен теб. Кой ще пази жените, ако тръгнеш с нас?
— Серина — отсече той и говореше самата истина.
— Би ли оставил сестра си сама да защитава името и честта на семейството?
Момчето размърда рамене, но се замисли.
— Тя стреля с пистолет по-добре от мен, а всъщност и от Кол, макар че той не иска да си го признае. — При тази новина Бригъм вдигна вежди. — Обаче аз съм по-добър с лъка.
— Серина ще има нужда от теб. — Бригъм разроши непокорните му коси. — Всички ние ще имаме нужда от теб. Ако си тук, няма да се безпокоим дали жените са в безопасност. — Тъй като още бе достатъчно млад, за да разбира какво е да си момче, седна до Малкълм на купата сено. — Виж какво ще ти кажа, Малкълм, на един мъж винаги му е трудно да тръгне на война, ала тръгва с по-леко сърце, ако знае, че има кой да пази жените.
— Няма да позволя да им се случи нищо. — Малкълм небрежно сложи ръка на камата на кръста си и Бригъм помисли, че той изглежда съвсем като мъж.
— Знам. И баща ти го знае. Ако дойде време, когато в Гленроу вече няма да е безопасно, ти ще ги изведеш в планината.
— Да. — Тази идея поободри Малкълм. — Ще се погрижа всички да имат подслон и храна. Особено Меги.
— Защо особено Меги?
— Заради бебето. Нали знаеш, тя ще си има бебе.
За момент Бригъм го зяпна, после със смях поклати глава.
— Не, не знаех. А ти откъде знаеш?
— Чух госпожа Драмънд да говори така. Тя каза, че Меги още не е сигурна дали е бременна, но госпожа Драмънд беше сигурна и каза, че детето ще се роди напролет.
— Ти май всичко чуваш, а?
— Да. — Малкълм също се засмя. — Знам, че Гуен и Меги все говорят как ти ще се ожениш за Серина. Ще се ожениш ли за нея, Бриг?
— Ще се оженя. — Той разроши косата на момчето. — Ала тя още не го знае.
— Значи ще станеш Макгрегър.
— Донякъде. Серина ще стане Ленгстън.
— Ленгстън… Това ще й хареса ли?
Смехът в очите на Бригъм угасна.
— Ще свикне. А сега, ако наистина искаш да пояздим, по-добре да тръгваме.
Малкълм скочи. Мисълта за коне винаги го развеселяваше.
— Знаеш ли, че Паркинс ухажва госпожа Драмънд?
— Боже мили! — Бригъм спря и се обърна към момчето. — Някой трябва да ти издърпа ушите. — Малкълм само се засмя и той не можа да се сдържи и сложи ръка на рамото му. — Наистина ли?
— Вчера й донесе цветя.
— Господи…
От прозореца на гостната, от който уж бършеше праха, Серина ги гледаше как препускат. Колко красив изглеждаше Бригъм, толкова висок, толкова изправен. Тя се надвеси през прозореца и ги проследи с поглед, докато се скриха.
Той нямаше да чака още дълго. Това бяха думите му последния път, когато си откраднаха един час заедно край езерото. Искаше да се оженят. Искаше да я направи лейди Ашбърн от имението Ашбърн. Лейди Ашбърн от лондонското общество. Тази мисъл бе направо ужасяваща.
Серина сведе очи към светлосинята си домашно тъкана рокля и прашната престилка върху нея. Краката й бяха боси — нещо, от което Фиона би въздъхнала. Лейди Ашбърн никога не би тичала боса през бърдата или горите. Лейди Ашбърн вероятно никога не би тичала.