— Баща ти ли ти заповяда?
— Не, решението е мое, само мое.
Това бе отговорът, който той искаше, отговорът, на който се бе надявал. Нежно целуна пръстите й.
— Аз ще те направя щастлива, Рина. Кълна се в честта си.
— Аз ще бъда съпругата, от която имаш нужда. — По някакъв начин, помисли тя в сърцето си. — Кълна се.
Бригъм се наведе и я целуна по челото.
— Ти си съпругата, от която имам нужда, любов моя. — Направи крачка назад и свали пръстена с изумруда. — Този пръстен е бил носен от Ленгстънови повече от сто години. Моля те да го пазиш, докато се върна и ти дам друг. — Сложи го на пръста й. Серина несъзнателно стисна юмрук да го задържи. — Веднага щом Господ разреши, ще ти дам друг пръстен и името си.
— О, Бригъм, пази се! — Тя се хвърли в прегръдките му. Никога досега не й се бе случвало толкова трудно да сдържи сълзите си. — Ако те загубя сега, няма да го преживея. Знай, че ако ти си ранен, ранена съм и аз. И се пази.
— Какво е това? — Той със смях я погали по косите, но бе трудно да не усеща как тъничкото й тяло се притиска към неговото. — Никога не казвай, че се тревожиш за мен, Рина.
— Ще го кажа — прошепна тя в рамото му. — Ако позволиш да те убият, винаги ще те мразя.
— Значи много ще внимавам да остана жив. Върви сега, преди да си ме накарала да се почувствам прекалено жив.
Серина се засмя тихо.
— Мисля, че вече съм го сторила, милорд. — Размърда се игриво, за да докаже, че между тях няма тайни. Трябваше само да се повдигне на пръсти, за да се намести безпогрешно срещу него. Страст срещу страст. — Това, че си близо до мен ли прави това с теб?
— Прекалено често — засмя се Бригъм напрегнато, като се мъчеше да се пребори с опиянението от нейния аромат, от тялото й.
— Радвам се. — Тя вдигна глава и го погледна закачливо. — Много се радвам.
Това го накара отново да се разсмее.
— Ти разцъфна пред очите ми, Рина. Под ръцете ми. — Целуна я нежно, въпреки че устните й го изкушаваха. — Чудя се дали една жена може да даде на мъжа по-ценен подарък.
— Тази нощ бих ти дала друг подарък. — Привлече главата му и целувката й не бе толкова нежна. — Бих споделила леглото ти, Бриг, любовта ти и съня ти. Не — прошепна в устните му, преди да бе възразил. — Не ми казвай защо не бива, само ми покажи защо трябва. — Плъзна длани нагоре по гърба му, вплете ги в косите му, а устните й неспокойно се движеха върху неговите. — Люби ме, Бригъм. Люби ме така, че да живея с това през всичките празни дни, които ме очакват.
Той не можеше да й откаже. Не можеше повече да отказва и на себе си. Тялото й трепереше срещу неговото, вече не от страх, вече не от съмнения, а само от желание. С приглушен стон я грабна на ръце. На разсъмване щеше да замине. Между тогава и сега можеше да подари на нея и на себе си няколко прекрасни часа.
Тялото й бе прохладно, меко, податливо, очите й ярки и горещи като блясъка на изумруда, преминал от неговия на нейния пръст. Тя бе обвила ръце около врата му, докато я полагаше на леглото, така че и Бригъм легна с нея и, обхванал с длани лицето й, започна да люби устните й.
Струваше й се, че би могла да се отнесе само от тази сладост. Бе като облак, нежна и призрачна. Устните му отново и отново срещаха нейните в бавен сладостен танц и тялото й олекна. Още един менует, помисли Серина. Елегантен, хармоничен и красив. С въздишка усети как той смъкна нощницата й и го чу как рязко пое въздух, като откри, че под нея няма нищо.
— Толкова си прекрасна. — Докосна устни до пулса на шията й. — Тук — прошепна и погали гърдите й с върховете на пръстите си. — Тук. — И отново, докато умелите му ръце се плъзгаха по нея. — Тук.
Усети замайване, замайване и удоволствие.
— Затова ли се влюби в мен, сесънек? Заради тялото ми?
Бригъм се отдръпна дотолкова, че бавно, внимателно да я разгледа.
— То имаше голямо влияние.
Тя се изчерви, засмя се и го ощипа. После смехът й премина в стон, когато той наведе глава и погъделичка с език втвърдяващото се зърно.
— Обичам всичко в теб, Серина. Характера ти, ума ти, сърцето ти и, о, да… — Зъбите му се затвориха. — И тялото ти.
— Покажи ми — прошепна тя задъхано.
Бригъм й показа — с нежност, с плам, със самообладание и с безумие. Всяко чувство, което бяха споделяли стана част от тази безкрайна любовна нощ. Имаше и нови начини. Той я водеше, наслаждавайки се на желанието, с което Серина учеше, на страстта, която тя даваше и получаваше. В нея нямаше никакъв свян. Дойде при него с такова доверие, че само това бе достатъчно да го докара до края.