Но млади или стари, нетърпеливи или с натежало сърце, Чарлз ги увличаше със силата на самата си личност. Това бе неговото време и неговото място. Той искаше да победи.
Времето бе хубаво, вятърът топъл. Някои казваха, че сам Бог е благословил начинанието. За момента наистина изглеждаше така. Хората и оръжията, загубени за якобитите, когато „Елизабет“ бе принудена да се върне, бяха забравени. Имаше достатъчно торф за огньовете, а водата от ледените планински потоци бе свежа. Свиреха гайди, пиеше се уиски и нощем спяха със здравия сън на мъже, започнали приключение.
До Бригъм достигна вестта, че кралската армия, предвождана от генерал сър Джон Коуп, се е насочила на север. Бригъм занесе новините направо на принца, докато мъжете събираха лагера и се подготвяха за днешния поход. Видя как пълните, почти момичешки устни трепнаха в съвсем мъжка усмивка.
— Значи най-после ще се бием.
— Така изглежда, Ваше височество.
Утрото бе топло, меката, прозрачна зора на Шотландия набираше сила. В лагера се носеше миризмата на коне, войници и пушек. Назъбените хълмове бяха смекчени от пролетната зеленина на пирена. В небето се рееше подранил орел.
— Добър ден за бой — отбеляза Чарлз, вгледан в лицето на Бригъм. — Ти би предпочел лорд Джордж да беше с нас.
— Лорд Джордж е отличен командир, Ваше височество.
— Наистина. Ала имаме О’Съливан. — Той посочи към ирландския наемник, който организираше днешния поход.
Бригъм вече имаше някои съмнения. Той не се съмняваше във верността на ирландеца, но чувстваше в него повече плам, отколкото предпазливост. — Щом сме тръгнали на бой, ще се бием.
— Нямам търпение. — Чарлз докосна дръжката на меча си и се огледа наоколо. Изпитваше някакви чувства към тази земя, нещо дълбоко и истинско. Когато станеше крал, щеше да се постарае Шотландия и нейния народ да бъдат възнаградени. — Изминахме дълъг път, Бригъм. Дворът на Луи и всички онези красавици са много далеч оттук.
— Дълъг беше, Ваше височество — съгласи се Бригъм. — Но си струваше.
— Мога да ти кажа, че когато ти замина, някои от онези красавици бяха облени в сълзи. Успя ли да разбиеш някое сърце и в Шотландия?
— Сега за мен има само едно лице, сир, и само едно сърце, което много ще внимавам да не разбия.
Тъмните очи на принца светнаха весело.
— О, изглежда блестящият лорд Ашбърн се е влюбил в някое планинско девойче. Кажи ми, мон ами, хубава ли е тя като сладката Ан-Мари?
Бригъм успя да се усмихне накриво.
— Бих помолил Ваше височество да не прави сравнения, особено пред планинското девойче. Тя има опасен нрав.
— Така ли? — засмя развеселено се Чарлз и направи знак да му доведат коня. — Изгарям от нетърпение да се запозная с нея и да видя каква жена е хванала в капана си най-търсения мъж във френския двор.
Чуваха се гайди, ала войските на Коуп не се виждаха. Говореше се, че се е насочил към Инвернес. Пътят за Единбург бе открит. Трихилядната бунтовническа войска завладя Пърт след кратка, ожесточена битка, после победоносно продължи на юг, като нападна и разгроми два драгунски полка.
Боят възпламени бунтовниците. Най-после действаха, вместо само да приказват, най-после имаше дела, а не само планове. Въоръжени с мечове и гайди, щитове и секири, те бяха като виелица. Оцелелите щяха да разказват истории за безумната им ловкост и дързост, които сами по себе си щяха да са оръжие.
В Пърт към тях се присъедини лорд Джордж Мъри, после заедно с него влязоха в Единбург и го завладяха.
Градът бе в паника. Новините за нападението бяха изпреварили войските на планинците. Носеха се слухове за варвари, канибали и убийци. Градската стража бе избягала и докато Единбург спеше, дружината на Камерън нападна часовите и взе властта.
По заповед на принца нямаше грабежи и плячкосване. Хората в Единбург получиха справедливост и съчувствие, както подобаваше на поданиците на истинския крал.
Бе минал само месец, откак знамето бе издигнато в Гленфинън и Джеймз бе провъзгласен за крал, а неговият син и регент вече се гласеше да открие кралски двор в Холируд.
Кол бе до Бригъм, когато принцът дойде в Холирудския парк на своя сив кон. Събра се тълпа да го гледа. Следваха ги викове и приветствия, защото хората се радваха на младия мъж с карирано сако и синя барета. Може би той още не бе принцът на Англия, но бе техният принц.
— Чуй ги. — Кол се наведе напред на седлото и се усмихна. — Тук е нашата първа истинска победа, Бригъм. И, за Бога, много е приятно.
Бригъм укроти коня си, докато се провираше през тесните претъпкани улици.
— Бих се заклел, че той не може да ги поведе към Лондон единствено със слова. Мога само да се надявам, че доставките и хората, които ни трябват, ще пристигнат, преди да е дошъл моментът.