Баловете и приемите можеха да почакат.
— Победата в Престънпенз ни спечели допълнителна подкрепа. — Бригъм отметна пелерината си назад, като се наслаждаваше на влажния вечерен вятър. — Не вярвам да се бавим дълго тук.
— Съвети! — изсумтя Кол. — Всеки божи ден съвети. Ако тук има някакви проблеми, момчето ми, те са между лорд Джордж и О’Съливан. Обзалагам се, че ако единият каже, че нещо е бяло, другият ще се закълне, че е черно.
— Знам. — Бригъм се безпокоеше не по-малко от него за това. — Честно казано, Кол, О’Съливан ме тревожи. Предпочитам командирът да е малко по-твърд, да се интересува от пораженията по-малко, отколкото от крайната победа.
— Няма да постигнем нито поражения, нито победи, ако си губим времето в двора.
Бригъм се усмихна, ала се вгледа в спускащата се нощ.
— Липсват ти планините и жена ти, Кол.
— Да. Няма и два месеца, откак напуснахме Гленроу, обаче прекарахме много малко време заедно. А сега, когато чакаме и дете, се тревожа.
— Човек има право да се тревожи за хората, които обича.
— Много от мъжете, които са с нас, знаят, че след като започне походът, може да мине и година, преди отново да видят своите домове и семействата си. — Тъй като не искаше да изпада в мрачно настроение, Кол тупна Бригъм по рамото. — Тук поне ти имаш на какво да се радваш. Жените са много хубави. Чудя ти се защо не си избереш някое моме. Обзалагам се, че си разбил поне десетина сърца с безразличието си през последните няколко месеца.
— Може да се каже, че имам нещо наум. — Някоя, помисли Бригъм. Единствената. — Какво ще кажеш да пресушим една бутилка и да изиграем по една игра? — Кол кимна и двамата тръгнаха през двора.
Бригъм забеляза жената, която излезе от сенките на сводовете, но очите му се плъзнаха по нея и отминаха без интерес. Направи само три крачки и спря. Обърна се бавно да я погледне. Светлината бързо избледняваше и той видя само, че бе висока и много тънка. Главата и раменете й бяха скрити под карирано шотландско наметало. Можеше да е прислужница или някоя от дамите в двора, излязла да вземе малко въздух. Защо обаче една непозната трябваше толкова силно да му напомня за неговата порцеланова пастирка?
И макар че не можеше да види лицето й, бе сигурен, че и тя го гледа също толкова настойчиво.
Внезапното привличане бе съвсем неочаквано. Раздразнен от себе си, Бригъм се обърна и продължи, ала нещо съвсем необяснимо го накара да спре и отново да се обърне. Тя бе все още там, сплела ръце, вдигнала високо глава.
— Какво, по дяволите, ти става? — Кол спря и също се обърна. Като забеляза фигурата под свода, се засмя: — Е, ако това е всичко, не вярвам сега да искаш да играеш с мен на зарове.
— Не, аз… — Бригъм замълча, защото жената вдигна ръце и отметна плаща от главата си. Последните слънчеви лъчи паднаха върху косата й и тя заблестя като залеза. — Серина? — Вторачи се невярващо в нея. Тя пристъпи към него и той видя усмихнатото й лице. Бригъм се втурна през двора и преди да бе успяла да произнесе името му, я грабна в прегръдките си и я завъртя.
— Такава, значи, била работата — измърмори Кол, като видя как приятелят му привлече сестра му за дълга опустошителна целувка.
— Какво правиш тук? Как дойде? — После Бригъм отново я целуна и погълна отговора й.
— Дай път, човече. — Кол измъкна Серина от прегръдките на Бригъм, целуна я силно и я остави да стъпи на краката си. — Какво правиш в Единбург и къде е Меги?
— Тук е. — Задъхана, Серина отново се озова притисната към Бригъм. — И майка, и Гуен, и Малкълм. — Протегна ръка и сестрински дръпна Кол за брадата. — Принцът ни покани в двора. Пристигнахме преди почти един час, но не знаехме къде да ви намерим.
— Меги е тук? Добре ли е? Къде е? — С присъщото си нетърпение Кол се обърна и хукна сам да провери.
— Бригъм…
— Не казвай нищо. — Той прокара пръсти през косите й, като се наслаждаваше на усещането, на аромата. — Не казвай нищо — повтори и наведе глава.
Държа я така, притиснал устни към устните й, тяло към тялото й, докато сенките се сгъстиха. Седмиците на раздяла се стопиха. Ръцете му нетърпеливо се плъзнаха но гърба й, по бедрата й, нагоре към лицето й, докато устните му, пламнали от желание, я караха да стене и да се притиска към него.
— Красива си, всеки път си все по-красива, Серина. Един мъж може да умре от това, че му липсваш.
— Всеки ден мислех за теб и се молех. Когато чухме за битките, едва не полудях, докато чаках писмата ти, за да разбера, че си жив и здрав. — Най-после се отдръпна да го погледне. Тъй като двамата е Кол бяха дошли от военния лагер, Бригъм още не се бе преоблякъл в дворцовите си дрехи. С известно облекчение Серина забеляза, че това бе същият мъж, който бе тръгнал от Гленроу преди почти три месеца. — Страхувах се, че по някакъв начин ще се промениш, като си тук. — Тя облиза устни и огледа сградите. Никога не бе виждала нищо по-великолепно от този дворец с неговите кули и камбанарии, със светлините, блещукащи зад високите прозорци. — Всичко тук е толкова хубаво. Дворецът, абатството.