— Мамо, аз ще се омъжвам.
— По дяволите, момиче! — Иън целуна разрошените й коси. — Ние знаем това.
— Тази вечер.
— Тази вечер?! — Фиона стана от стола си. — Но как…
— Бригъм отиде при принца. Взе ме, ето така. — Серина разпери окалялата си пола, като знаеше, че майка й ще разбере чувствата й.
— Разбирам — промълви Фиона.
— И той тогава… — Тя погледна от майка си към баща си, после обратно. — Мамо…
— Ти искаш ли да се омъжиш за него?
Серина се поколеба, почувствала как старите съмнения се надигат в душата й. Инстинктивно вдигна ръка към гърдите си. На тежка верига под роклята й висеше изумрудът, който Бригъм й бе дал.
— Да — успя само да каже. — Обаче всичко стана толкова бързо. — Той отново щеше да тръгне, помисли тя, Да замине, за да се бие. — Да — повтори по-твърдо. — Нищо не искам повече, отколкото да му принадлежа. Фиона обви ръка около раменете й.
— Значи ще имаме много работа. Иън, остави ни, моля те, и изпрати един слуга да повика Меги и Гуен.
— Изхвърляш ли ме, милейди?
Фиона протегна ръка към него, а Серина хвана другата му ръка.
— Боя се, че никак няма да ти хареса женската работа, която ще трябва да се свърши през следващите няколко часа.
— Да, с удоволствие ще изляза. — Той спря за момент и привлече дъщеря си към себе си. — Ти винаги си ме карала да се гордея с теб. Тази вечер ще те дам на друг мъж и ти ще приемеш неговото име. Ала ти винаги ще бъдеш Макгрегър. — Целуна я. — Кралски е нашият род, Серина, и справедлив.
Серина нямаше време за мислене и определено нямаше време да се задълбава в грандиозността на стъпката, която щеше да предприеме, преди нощта да бе изтекла. Слугите тичаха напред-назад с кани топла вода, която Фиона ароматизираше за банята на дъщеря си. Гуен и Меги бъбреха, докато преправяха роклята, която Серина щеше да носи на сватбата си.
— Романтично е — въздъхна Гуен и огледа критично своите шевове.
— Това е лудост. — Меги хвърли един поглед към паравана, зад който се потеше Серина. — Рина трябва да е направила някаква силна магия, за да накара Бригъм да се разбърза толкова. Той може и да не е толкова задръстен, колкото ми се струваше.
— Само си представи. — Гуен внимателно премести нежния млечнобял атлаз. — Да отиде при принца. Така и не успяхме да разопаковаме багажа след пътуването, и ето вече преправяме балната рокля на мама за сватбата на Серина.
Меги седна и опря ръка на корема си. Бебето, което носеше, нощем винаги ставаше по-палаво. Разопаковането трябваше да почака, помисли си, както и тя и Кол трябваше да почакат, докато истински се срещнат. Потуши смеха си, като си спомни как ги прекъснаха точно в момента, когато се преоткриваха. Погледна към Серина, която излезе, увита в кърпи и с капеща коса.
— Роклята ще стане много красива — увери я Меги и преглътна сълзите си, като си спомни за своята сватба. — И ти също.
— До камината — нареди Фиона, въоръжена с четка. Знаеше, че треперенето няма нищо общо със студа и започна да успокоява дъщеря си, докато изсушаваше косата й. — За жената сватбата е един от най-прекрасните моменти. След години, когато погледнеш назад, това, което сега ти се струва сън, ще бъде много ясно.
— Трябва ли толкова да се страхувам?
Фиона се протегна през рамото на Серина и хвана ръката й.
— Винаги съм мислила, че колкото повече обича една жена, толкова повече се страхува.
Серина се засмя слабо.
— Значи трябва да го обичам повече, отколкото си представям.
— Не бих могла да си пожелая по-добър мъж за теб, Рина. Когато битката свърши, вие ще живеете щастливо заедно.
— В Англия — успя да произнесе Серина.
Фиона започна да я разресва, както бе правила толкова пъти преди това. Мислеше си, че това малко удоволствие скоро ще свърши и ръцете й бяха нежни.
— Когато се омъжих за баща ти, аз напуснах своето семейство и своя дом. Бях израснала със звука на морето, с аромата му. Като момиче обичах да се катеря по скалите и да гледам как вълните се разбиват под мен. Горите на Гленроу ми бяха непознати и ме плашеха. Не бях сигурна, че ще преживея да съм далеч от всичко, което познавах и обичах.
— И как успя?
— Като обичах баща ти повече.
Нагласиха косите й разпуснати, така че да струят по гърба й като светлината на свещите. Корсажът на роклята й бе прилепнал и обгръщаше гърдите й, оставяйки ги да се издигат меко над перлената огърлица. Ръкавите горе бяха бухнали, а към китките се стесняваха. Върху полата, където се разширяваше върху обръчите и фустите, блестяха перли. На кръста й имаше венец от бледорозови диви рози. С разтуптяно сърце Серина пристъпи в абатството.