— Какво е то?
Той прокара пръст по брадичката й.
— Ще разбереш, когато го видиш.
— Няма да забравя, но няма да се наложи. Ти ще се върнеш. — Тя се усмихна. — Помни, че си ми обещал да ми покажеш имението Ашбърн.
— Помня.
Серина вдигна ръце и започна да разкопчава корсажа си.
— Какво правиш?
Все още усмихната, тя разтвори дрехата.
— Това, което няма да направя, е да отида на разходка със сестра си. — Развърза атлазените панделки на кръста си. — Неприлично ли е да прелъстя съпруга си по това време?
— Вероятно. — Бригъм се усмихна докато Серина смъкваше сакото от раменете му. — Ала това ще бъде наша тайна.
Правиха любов върху красивата покривка на леглото, под високия балдахин, огрени от струящото през прозорците слънце. Благопристойната утринна рокля лежеше като виолетова купчина. Тя коленичи до него, тъпичка и с играеща върху кожата й светлина, и извади фибите от прическата си. Косата падна върху голите й рамене и гърди като огнево злато. Бригъм протегна ръце, уви кичурите около китките си, сякаш да се окове, и бавно я привлече към себе си.
Телата им се сляха.
И двамата си спомниха планинското езеро и една друга слънчева утрин, изпълнена с любов и страст. Споменът за нея и мисълта за облачното несигурно бъдеще ги доведе нежно един при друг. Безкористно даваха, красиво получаваха.
С въздишка той проникна в нея. Устните им се срещнаха и притиснаха. Двамата си показаха една нова висота на удоволствието, която може да се достигне само чрез чистотата и страстта на безусловната любов.
Когато походът най-после започна, бе първи ноември. Мнозина, между тях и Бригъм, увещаваха принца да започне настъплението по-рано и да се възползва от предимствата, които им даваше завземането на Единбург. Чарлз обаче продължаваше да се надява на активна подкрепа от Франция. Наистина, бяха пристигнали пари и снаряжение, но не и войски. Силите на Чарлз възлизаха на осем хиляди, от тях три хиляди конници. Той знаеше, че трябва да направи една решителна стъпка и в кратко време да постигне победа или разгром. Както и преди, реши, че най-добрата стратегия е смелата.
Чарлз имаше много високо мнение за своите войски, както и англичаните. Преди няколко месеца биха се присмели на амбициите на младия принц и на сбирщината му от парцаливи планинци. След това той бе връхлетял върху Единбург. Бързите му победи и талантът, с който бе разбил англичаните, караха разтревоженото правителство да свиква все повече и повече войски от Фландрия и да ги изпраща към фелдмаршал Уейд в Нюкасъл.
И въпреки това, когато Стюартите влязоха в Ланкастър под командването на лорд Джордж Мъри, не срещнаха почти никаква съпротива. Ала празненствата, които биха се състояли, бяха помрачени от обезкуражаващия брой на пристигналите английски якобити.
Една студена нощ Бригъм седеше до горящия огън с Уайтсмаут, който бе дошъл от Манчестър да се присъедини към делото. Мъжете се сгряваха с уиски и се бяха увили в наметалата си да ги пазят от пронизващия вятър.
— Трябваше да атакуваме силите на Уейд — отбеляза Уайтсмаут и надигна чашата си. — Сега те набързо привикаха Камбърленд, дебелия син на курфюрста, и той напредва през централните графства. Колко сме ние, Бриг? Четири, пет хиляди?
— Най-много. — Бригъм прие подадената му чаша, но само се взря в огъня. — Принца го натискат от две страни Мъри и О’Съливан. Всяко решение се взема след мъчителни спорове. Ако те интересува истината, Джони, в Единбург ние пропуснахме момента. Може никога да не се върнем.
— Ала ти оставаш?
— Заклел съм се.
Замълчаха, заслушани във вятъра, стенещ над хълмовете.
— Знаеш ли, че някои от шотландците се разпръсват, тихомълком се връщат в своите долини и хълмове?
— Знам.
Този ден Иън и другите вождове се бяха събрали. Искаха да задържат хората си. Бригъм се чудеше дали те или който и да било друг напълно разбираха, че бляскавите победи на малобройната им и зле въоръжена войска бяха спечелени, защото на мъжете не просто бе заповядано да се бият, а защото те се биеха със сърцата си. Когато сърцето бе загубено, загубена щеше да бъде и каузата.
Тръсна глава и насочи мислите си към по-практични неща.
— Утре стигаме до Дърби. Ако бързо и добре ударим Лондон, все пак ще можем да видим краля на трона. — Отпи от уискито. Някой засвири скръбна мелодия на гайда. — Още не сме победени. От новините, които носиш, се вижда, че градът е в паника, а курфюрстът се гласи да замине за Хановер.