— Дано там да си и остане — измърмори Уайтсмаут. — Боже мой, колко е студено.
— На север вятърът е режещ и сладък като нож.
— Ако имаме късмет, до Нова година ще се върнеш при жена си и нейните планини.
Бригъм отпи, но в сърцето си знаеше, че само късметът няма да е достатъчен.
В Дърби, само на двеста километра от Лондон, Чарлз свика военен съвет. Мъжете се събраха около кръглата маса. Навън на пресекулки валеше сняг и в стаята бе мрачно, и заради мъждивата светлина, и заради лицата на мъжете. Гореше буен огън, ала през пращенето му се чуваше свиренето на ледения вятър.
— Джентълмени. — Чарлз протегна тънките си ръце. — Искам съвет от вас, които сте били верни на моя баща. Това, от което имаме нужда, е храброст и единство.
Тъмните му очи обходиха залата, като за кратко светваха към всеки от мъжете. Там бе Мъри и мъжът, когото Мъри приемаше като трън в окото си, О’Съливан. Бригъм наблюдаваше мълчаливо. Принцът продължи да говори:
— Знаем, че три правителствени армии заплашват да се насочат към нас, а духът на нашите хора пада. Нашият ход със сигурност е атака, бърза атака към столицата — сега, докато още помним победите си.
— Ваше височество. — Мъри изчака да получи разрешение да говори. — Съветът, който мога да дам, е предпазливост. Ние сме зле въоръжени и ни превъзхождат по брой. Ако се оттеглим в планините и използваме зимата, за да планираме нов поход през пролетта, можем да съберем отново хората, които вече сме загубили, и да получим свежи подкрепления от Франция.
— Такъв план е план на отчаянието — възрази Чарлз. — Ако отстъпим, не виждам нищо, освен разрушения и поражения.
— Да се оттеглим — поправи го Мъри и други гласове го подкрепиха. — Нашият бунт е млад, но не бива да бъде импулсивен.
Чарлз слушаше как мъжете един след друг повтарят съображенията на Мъри. За момент затвори очи. Благоразумие, търпение, предпазливост. Само О’Съливан настояваше за атака, като в опитите си да разколебае принца използваше ласкателства и невъздържани обещания.
Изведнъж Чарлз скочи от стола и разпиля натрупаните пред него карти и документи.
— А ти какво мислиш? — обърна се той към Бригъм.
Бригъм знаеше, че от военна гледна точка съветът на Мъри е правилен. Ала си спомняше собствените си мисли, когато седеше до огъня с Уайтсмаут. Ако сега се оттеглеха, сърцето на бунта щеше да се загуби. Като никога, може би за пръв и последен път, бе съгласен с О’Съливан.
— С всичкото ми уважение, Ваше височество, ако аз трябваше да решавам, на разсъмване щях да тръгна към Лондон, за да уловя момента.
— Сърцето казва да се бием, Ваше височество — вметна един от съветниците, сякаш произнасяше на глас мислите на Бригъм. — Но в една война човек трябва да слуша и главата си. Ако тръгнем към Лондон както сме сега, загубите ни ще са неизмерими.
— Или триумфът ни голям — прекъсна го разгорещено Чарлз. — Да не сме жени, които покриват главите си при първия сняг или мислят само как да си стоплят краката до камината? Оттегляне, отстъпление. — Обърна се вбесено към Мъри. — Това е едно и също. Чудя се дали нямаш намерение да ме предадеш.
— Имам намерение единствено да видя как вие и вашата кауза ще победят — отвърна тихо Мъри. — Вие сте принц, сир. Аз съм само войник и трябва да говоря като човек, който познава своите войски и знае как се води война.
Спорът продължаваше, ала дълго преди да бе свършил, Бригъм знаеше до какво ще се стигне. Принцът винаги бе нерешителен, когато между съветниците му възникнеха разногласия и бе принуден да вземе под внимание съветите на Мъри за предпазливост. На шести декември бе прието решение за отстъпление.
Пътят обратно към Шотландия бе дълъг, а хората обезкуражени. Точно от това се бе страхувал Бригъм. Когато бе спряно буйното, агресивно настъпление, което миналото лято бе дало на клановете такава сила, в бунта вече нямаше сърце. Хората можеше и още да говорят за ново настъпление следващата година, но тайно в сърцата си всички се надяваха, че няма отново да тръгнат на юг.
Оттеглиха се отвъд границата на Шотландия и превзеха Глазгоу, макар че градът бе открито враждебен към тях. Войниците, ядосани и разочаровани, можеха през този коледен ден да се отдадат на грабене и плячкосване, ако хладнокръвният и милостив Камерън от Локийл не ги бе разубедил.
Стърлинг се предаде точно когато от Франция пристигнаха войници, припаси и амуниции. Започваше да изглежда, че е било взето правилното решение, ала и да вярваше сега Чарлз, че лорд Джордж е бил прав, никога не говореше за това.