— Толкова ми липсваш — прошепна Серина. — Боя се. Нали разбираш, сега го има и детето. Твоят внук. — Погали леката издутина на корема си. — Не можах да направя нищо, за да те спася, както и не мога да направя нищо, за да предпазя Бригъм или Кол. Иска ми се… О, татко, аз съм бременна, а част от мен все още иска да бях мъж, за да можех да вдигна меч заради вас. — Потърси в джоба си, докато пръстите й напипаха носната кърпичка, която Бригъм й бе дал преди толкова много месеци. Притисна я до бузата си като талисман, който да го доближи до нея.
— Добре ли е той? Дори не знае, че чакаме дете. Би трябвало да отида при него. — Усети как бебето се размърда. — Ала не мога. Аз не мога да го защитя и да се бия за него, но мога да защитавам и да се бия за детето.
— Рина?
Тя се обърна и видя, че Малкълм бе спрял наблизо.
Снегът падаше на парцали между тях, ала Серина виждаше, че устните му треперят, а очите му блестят от сълзи. Безмълвно разтвори ръце.
Държа го прегърнат, докато той плачеше, кой знае как намирайки успокоение в това, да успокоява някой друг. Малкълм се бе държал толкова храбро, бе стоял с изправена глава, бе държал ръката на майка им, докато свещеникът произнасяше последните думи над гроба на баща им. Тогава бе мъж. Сега бе малко момче.
— Мразя англичаните — промълви той сподавено в шала й.
— Знам. Майка казва, че не е християнско да се мрази, но аз мисля, че понякога е време за омраза, както има и време за любов. А понякога е време, скъпи мой, да се отдадем на омразата.
— Той беше непобедим воин.
— Да. — Тя успя да се усмихне и го отдръпна да се вгледа в обляното му в сълзи лице. — Не мислиш ли, Малкълм, че един непобедим воин би предпочел да умре в битка за това, в което вярва?
— Те отстъпиха — отсече горчиво Малкълм и Серина видя в очите му нещо от Кол.
— Да. — Писмото, което бе получила от Бригъм, обясняваше маневрата, неговото разочарование от нея и нарастващите разногласия сред войските. — Аз не разбирам стратегията на генералите, Малкълм, ала знам, че независимо дали принцът е победител, или победен, никога нищо няма да е същото.
— Искам да отида в Инвернес и да се запиша във войската.
— Малкълм…
— Имам меча на татко — прекъсна я той с потъмнели от страст очи. — Мога да го използвам. Ще го използвам, за да отмъстя за него и за да подкрепя принца. Не съм дете.
Тя го погледна. Малкото момче, което бе плакало в прегръдките й, отново бе мъж. Стигаше до раменете й, но бе стиснал здраво зъби и ръката му се бе обвила около дръжката на камата. Можеше да отиде, осъзна Серина с внезапен страх.
— Да, не си дете и аз съм сигурна, че можеш да вдигнеш татковия меч като мъж. Няма да те спра, ако сърцето ти казва да заминеш, ала ще те помоля да помислиш за майка, за Гуен и за Меги.
— Ти можеш да се грижиш за тях.
— Да, бих се опитала, но с всеки изминал ден детето в мен расте. — Хвана ръката му. Тя бе стегната, студена и изненадващо силна. — И се боя. Не мога да го кажа на майка и на останалите, ала се боя. Когато стана голяма като Меги, как ще мога да ги пазя, ако англичаните дойдат? Аз не искам от теб да не се биеш, Малкълм, нито ти казвам, че си дете. — Но ще те помоля да бъдеш мъж и да се биеш тук.
Разкъсван от противоречиви чувства, той се обърна да погледне отново гроба на баща им. Снегът се стелеше върху него като меко бяло одеяло.
— Татко би искал да остана тук.
През нея се разля чувство на облекчение, ала Серина само докосна рамото му.
— Да. Не е позорно да останеш тук, когато това е правилно.
— Тежко е.
— Знам. — Тя обви ръка около раменете му. — Повярвай ми, Малкълм, знам го. Има някои неща, които можем да направим — промълви Серина, мислейки на глас. — Когато снегът спре. Ако войските на принца са толкова близо, в Инвернес, англичаните няма да са много по-далеч. Ние не можем да се бием в Гленроу, там сме много малко и почти само жени и деца.
— Мислиш, че англичаните ще дойдат тук? — попита той, едновременно нетърпеливо и ужасено.
— Започвам да го вярвам. Нали чухме, че е имало битка в Мой Хол?
— И англичаните са били разбити — напомни й Малкълм.
— Но е много близо. Ако не можем да се отбраняваме, можем да се пазим. Ние с теб ще намерим някое място в планината и ще го подготвим. Храна, запаси, одеяла, оръжие. — Помисли си за сейфа. — Ще го планираме, Малкълм, както планират военните.
— Знам едно място, една пещера.
— Утре ще ме заведеш там.
Бригъм яздеше бързо. Макар че бе почти април, времето оставаше студено и често свирепият вятър отвяваше снега. Той командваше шепа изтощени и гладни мъже. Този разузнавателен отряд бе един от няколкото, изпратени от Инвернес да търсят толкова нужните храна и продоволствия. Една от най-големите им надежди, завладеният от тях вражески кораб, преименуван на „Принц Чарлз“, бе отново превзет от врага и запасите му, от които така отчаяно се нуждаеха, бяха в ръцете на противниците.