— Ще останем тук да се срещнем с Камбърленд. — Чарлз, чинно сплел ръце, наблюдаваше студено най-доверените си хора. — Няма отново да бягаме. Цяла зима чакаме. — А чакането, той знаеше, бе обезверило и изнервило хората. Сигурно това повлия повече на решението му, отколкото ласкателствата на О’Съливан или собственото му нетърпение. — Няма да чакаме повече. О’Съливан е избрал мястото и ще се бием.
Погледът на Мъри за миг срещна очите на Бригъм. Двамата вече бяха обсъждали решението на принца.
— Ваше височество, ако така решавате, мога ли да предложа една маневра, която ще засили нашето предимство?
— Само ако тя не включва отстъпление, милорд. Страните на Мъри пламнаха, но той продължи:
— Днес е рожденият ден на херцога и хората му ще го отпразнуват. Ще се напият като свине. Една изненадваща нощна атака може да обърне съотношението на силите.
Принцът се замисли.
— Това ми се струва интересно. Продължавайте.
— Две колони — започна Мъри и за илюстрация използва два свещника. — Ще се затворят като клещи, като дойдат от двете страни и отрежат армията на Камбърленд, докато хората му спят и изтрезняват от днешното бренди.
— Добър план — измърмори принцът и погледът му отново се оживи. — Херцогът би трябвало добре да празнува защото празникът ще бъде кратък.
Потеглиха. Мъжете, с не повече от по една бисквита в стомаха си, трябваше да изминат двадесетте километра в тъмнината и непреставащия студ. Планът бе добър, ала войниците, изпратени да го изпълнят, бяха уморени и гладни. Един, два, три пътя объркваха пътя и се обезкуражаваха, докато се превърнаха в заблудена тълпа.
Почти на разсъмване Бригъм и Кол, възседнали конете си, ги гледаха как се връщат в лагера.
— Боже мой — промълви шотландецът. — Стигнахме и дотук.
Бригъм, смазан от умора, се размърда на седлото. Войниците, изтощени от похода и стържещия глад, падаха на земята, мнозина заспаха в парка пред замъка Калъдън, други роптаеха, докато принцът яздеше между тях.
Бригъм обърна глава и се вгледа в бърдото. То бе широко и голо, покрито сега с утринна слана и рехава мъгла. Това можеше да е парадният площад за пехотата на Камбърленд. На север, оттатък река Неърн, теренът бе пресечен и хълмист. Там Мъри би избрал да се разположат. И там, помисли Бригъм, биха имали шанс за победа.
Но сега принцът слушаше О’Съливан и нямаше връщане назад.
— Това ще бъде краят — каза Бригъм тихо. — За добро или за зло. — На изток слънцето лениво се пробуждаше. Той пришпори коня си и препусна към лагера. — На крака! — извика. — Да не мислите да спите, докато се събудите с прерязани гърла? Не чувате ли, че английските барабани бият за бой?
Влачейки се, мъжете започнаха да се събират в своите кланове. Оръжията бяха заредени. Колкото храна бе останала, се раздаде между войската, ала тя стигна само колкото да раздразни празните им стомаси. С копия и брадви, пушки и коси, те се събраха под знамената. Макгрегър и Макдоналд, Камерън и Чизъм, Макинтош и Робъртсън. И още. Бяха пет хиляди, гладни, зле въоръжени, поддържани само от каузата, която все още ги сплотяваше.
Чарлз изглеждаше като истински принц, докато яздеше покрай техните редици, облечен с шотландско каре и барета с кокарда. Това бяха неговите хора и клетвата, която мм бе дал, бе не по-малка от тяхната към него.
Гледаха как враговете напредват през бърдото. Бяха в три колони, които бавно и плавно се разгърнаха в редила. Също както Чарлз, херцогът, пременен с червен мундир и с черна кокарда на тривърхата си шапка, яздеше покрай тях и ги окуражаваше.
Чуваше се грохотът на барабаните и гайдите и глухият вой на вятъра, който навяваше лепкав сняг в лицата на якобитите. Първите изстрели бяха дадени от оръжията на планинците. Отговорът бе опустошителен.
Когато първият снаряд избухна близо до замъка Калъдън, Меги се гърчеше в контракции. Те идваха начесто и силно. Тялото й, изтощено от цяла нощ родилни мъки, бе изтерзано от болки, които съзнанието й вече не възприемаше. Отново и отново тя викаше името на Кол.
— Горкото момиче, горкото момиче. — Госпожа Драмънд донесе в спалнята прясна вода и чисти чаршафи. — Толкова е мъничка.
— Ето, мила, ето. — Фиона изми потното лице на Меги. — Госпожа Драмънд, сложете още едно дърво в огъня, моля. Когато детето се появи, трябва да е топло.
— Дървата почти свършват.
Фиона само кимна.
— Ще използваме каквото имаме. Гуен?
— Седалищно раждане, майко. — Гуен се изправи за момент да разкърши гърба си. — Меги е толкова дребна.
Серина, хванала ръката на Меги, сложи длан на корема си.