Парче от снаряд удари щита на Бригъм и одраска ръката и рамото му, докато той си пробиваше път между убитите и ранените през редиците на херцога. Видя Джеймз Макгрегър, буйния потомък на Роб Рой, който водеше своите хора през живата стена на английската войска. Очите му смъдяха от дима и замъгляваха зрението му. Кръвта във вените му се бе превърнала в лед. Докато разсичаше редиците на Камбърленд, съзря пред себе си Мъри. Шапката и перуката му бяха отнесени в битката. Едва тогава видя ясно объркването около тях.
Наистина, дясното им крило бе пробило. Ала навсякъде другаде якобитите бяха разбити на пух и прах. Макдоналдови се бяха опитали да подмамят драгуните да ги атакуват с кратки, дръзки набези, ала войниците срещу тях не бяха отстъпили и стреляха ожесточено.
Бригъм отчаяно се огледа назад с намерението да си пробие път и да поведе колкото може войници след себе си. И тогава видя Кол, който разкрачен размахваше меч и кама срещу трима англичани с червени мундири. Без колебание се хвърли на помощ.
Това не бе романтичен дуел на разсъмване, това бе потна, задъхана борба на живот и смърт. От раната, която Бригъм вече бе получил, капеше кръв и ръката му лепнеше. Димът го задушаваше, въпреки че снегът продължаваше да вали.
Около тях останаха само откъслечни малки схватки. Якобитите все още се биеха диво, ала противникът ги изблъскваше назад по бърдото, вече покрито с телата на убитите и ранените. Стената от мъже, които доскоро се държаха на дясното крило, се бе разкъсала и конницата на драгуните връхлиташе върху отстъпващите бойци.
Ала по-голямата загуба в момента не бе толкова важна за Кол и Бригъм, които, опрели гърбове, водеха своята малка битка срещу по-многобройния противник, както и цялата армия на принца. Кол получи рана в бедрото, но почти не я усети. Зад него Бригъм се въртеше и раздаваше удари, преди отново да успее да порази врага. С тази малка лична победа двамата мъже се обърнаха и хукнаха по потъналото в пушек бърдо.
— Боже мой, разбиха ни. — Задъхан и облян в кръв, Кол огледа бързо касапницата. Това бе картина, която човек никога нямаше да забрави, едно надзъртане в ада, кипящ в дим и просмукан от кръв. — Трябва да бяха десет хиляди. — Измъкнаха се на чист въздух и видяха един драгун, който безмилостно сечеше тялото на вече мъртъв планинец. Кол изрева като лъв и се нахвърли като него.
— Достатъчно. Мили Боже! — Бригъм го издърпа настрани. — Няма какво повече да направим тук, освен да умрем. Каузата е загубена, Кол, въстанието е потушено. — Ала Кол бе като луд, вдигнал меч, готов да го забие в първия, който му се изпречи. — Помисли, Гленроу е близо, прекалено близо. Трябва да се върнем и да изведем семейството.
— Меги! — Само при смъртта на баща му на Кол толкова му се бе доплакало. — Да, имаш право.
Отново поеха, стиснали мечове. Тук-там още се чуваха залпове и викове. Почти бяха стигнали до хълмовете, когато Бригъм случайно обърна глава и видя как един ранен драгун вдига мускета си и несигурно се прицелва в тях.
Имаше време само да изблъска Кол. Бригъм усети как куршумът се заби в тялото му, почувства оглушителната, отвратителна болка.
Падна на края на бърдото, в местността, която по-късно нарекоха Кълдън.
Вдървена, почти заспиваща на крака, Серина се измъкна от къщата да поеме глътка студен свеж въздух. Имаше войни, които само жените познаваха и тя се бе сражавала в такава война. Почти две нощи се бяха борили да извадят на бял свят детето на Меги. Имаше кръв, пот и болка, каквито никога не си бе представяла. Момченцето се бе появило с краката напред, оставяйки майка си да се люшка между живота и смъртта.
Сега слънцето почти залязваше и Гуен бе казала, че Меги ще оживее. Серина си спомняше само това първо слабо проплакване. Меги също го бе чула, преди да изпадне в безсъзнание от изтощение и загуба на кръв.
Тук, навън светлината бе смекчена от наближаващата вечер. На запад първите звезди започваха да блещукат. Обаждаше се самотен бухал. Серина имаше чувството, че викът му разкъсва сърцето й.
— О, Бригъм… — Обви ръце около корема си. — Толкова имам нужда от теб.
— Серина?
Тя се обърна и присви очи да се фокусира върху фигурата, която се измъкна от сенките.
— Роб? Роб Макгрегър? — И тогава го видя целия, с просмукал от кръв мундир, със сплъстена от кал и пот коса, И очите му, дивите му очи. — Какво се е случило с теб? Боже мой… — Протегна ръка към него, а той се свлече в краката й.
— Битката. Англичаните. Те ни убиха, Серина. Убиха ни.
— Бригъм! — Тя се вкопчи в разкъсаната му риза. — Бригъм. Къде е той? Жив ли е? За Бога, кажи ми къде е Бригъм.